Сутрините са хубави, обичам въздухът да е още чист и наоколо да няма никакво напрежение. Обичам да премрежвам очи и да виждам как слънчевата светлина започва полека да наднича зад щорите. Обичам да полежавам още малко, гледайки как безоблачното небе се налива в златисто. Всеки ден изгревът на слънцето ми се връзва с някаква музика и днес в главата ми започна тихата плътна песен на Lou Reed - “ Perfect Day“.
Станах, времето започва да се блъска по стените на петминутната чаша кафе, и аха да се разплиска навън. Денят обещаваше да бъде и хубав, но уви – светлината започна да се усилва и вместо да направи светът по хубав, започна да подчертава недостатъците му, всичко пак придоби вид на седмица след неделята и пак започвам да се чувствам като боксовата круша на Господ.
Бързане, стрес, притеснения, дясно-право курше…. Раздвижвам, за се да избегна някой удар, ама нещо проскърца отвътре, нещо ръждясало – кое ли?
Дали вярата в хората?
- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 
Един процент са светци 
и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.
28 септември 2009 в 20:17
Ee Понеделник си е най – гадния ден от седмицата
http://img38.imagefra.me/img/img38/2/9/28/alfredpacino/f_x3dgw6f15km_d6c377f.jpg
29 септември 2009 в 16:42
Вярно е – трябва да се работи само сряда
….. Е не всяка сряда де……