Дъра-бъра 100 чадъра за харесвани филми ,книги, изкуство.

Веднага започвам с книгата, която ми направи невероятно впечатление. Жанра е фентъзи и това е една от малкото книги от този род накарала ме да се смея, да преглъщам тежко, и да си представям толкова ясно образите на героите. Авторът се казва Дейвид Едингс и горещо ви я препоръчвам. Съставена е  от  пет плюс три части – и въпреки това се чете на един дъх и не ти се иска да свършва. Четете -горещо препоръчвам на любителите на фентъзито.

• 1. Пророчеството (Pawn of Prophecy)
• 2. Кралица на магиите (Queen of Sorcery)
• 3. Магьоснически гамбит (Magician’s Gambit)
• 4. Черната кула (Castle of Wizardry)
• 5. Последната битка (Enchanters’ End Game)

Когато ми се налага да водя котака на чичко доктор- все е пищене и мяукане до облаците- и бушуване в сака. Хората предлагат елегантен начин позволяващ безпроблемно и лесно пренасяне на домашните любимци от семейство котки …

п.с.

Това е майтап -да не вземе някой да се върже…

Прочетете ли заглавието само за едно нещо може да се сетите нали? Филмът.

Като истински фен на сагата често разглеждам в NET-а за малки и забавни филмчета правени от фенове. Преди време попаднах на едно, което ме грабна с комедийният си елемент вграден тук- там между почти перфектната хореография на двубоя.  Изгледах го и потърсих още от произведенията на тези двама пича, намерих и естествено бих желал да ги споделя с вас

Така, че дами и господа

Ryan vs. Dorkman 2

Fast Tube by Casper

Ryan VS Brandon

Fast Tube by Casper

Помните ли филмът?

А помните ли главният герой  Eric Draven( Брандън Лий).  А помните ли  инцидента, когато последният беше прострелян по време на снимките на този филм и  почина?????

Много истории се разтеглиха относно тази мистериозна смърт на синът на легендата Брус Лий,  дори се включиха свръхестествени елементи от родови проклятия  до  разгневени духове..

Ето всъщност каква е истината тази нелепа загуба:

-  С почти  петдесет свидетели, повече от дузина балистични експертизи – най после историята е сглобена. Куршумът предназначен да убие Брандън Лий e пътувал шест седмици.  Всичко започва със заснемането на сцената във заложна къща( по късно тази сцена не била включена във филмът) трябвали предмети от истинска заложна къща. Отишли в една такава в близкият град и събрали много реквизит сред който имало кутия с истински 44 милиметрови куршуми от Магнум,  първата брънка от фаталната верига събития. Подредили на сцената всички вещи,  който били пристигнали.  Поставили куршумите на щанда,  който бил използван за сцената. Координаторът на статистите  разглеждайки наоколо забелязал  кутиите – проверил ги и разбирайки, че куршумите са бойни -  страшно се ядосал ( Правилото е да няма истински муниции по време на снимки) взел ги и ги заключил в багажника на колата си, където те щели да останат още две седмици.

Четиринадесет дена по късно при поредният снимачен ден за сцената трябвали халосни патрони но -такива не били купени – и за да спестят време и пари екипът се заел да преправи бойните патрони за магнум-а на  халосни такива.  Премахнали куршумите с клещи и изсипали барута отвътре, останали гилзата и запалителя.  Крайният резултат бил шепа празни гилзи всяка от тях с истински запалител.  Докато правели халосните патрони обаче осъзнали, че им трябват и фалшиви. Фалшивият патрон е с куршум,  без барутът и без запалител  – само гилза и оловен връх. Такъв патрон няма начин да бъде изстрелян. Така, че екипът изстреляли няколко от  халостните патрони,  който били направени,  взели гилзите и пак им сложили оловните върхове.  Това, което не направили обаче е да проверят запалителите за да видят дали всички са изстреляни. Така останал един патрон с запалител и поставен куршум.  При следващата сцена камерата била срещу пистолета – снимала в близък план барабана му -  започнали снимките  и актьорът стрелял няколко пъти и спрял.  По късно поне двама души  свидетелстват, че са чули пукане.  Никой не осъзнал, че това е звукът от детонирането на запалители.  Никой не осъзнал, че запалителят е експлодирал с такава сила, че  отместил оловният връх и го вклинил  в дулото. Куршумът  щял да си остане там още четиринадесет дни чакайки съдбовната си среща с Брандън Лий.

След около две седмици дошло време за снимки, героят на Брандън трябвало да умре.   За тази сцена режисьорът решил да използва халостни патрони с цял заряд.  Поискали Магнума 44 -и калибър и го заредили с халосни патрони.  Оловният връх все още бил в цевта. Дали  пистолетът на актьорът и ………..

Веригата от небрежност включвала толкова много хора, че не било възможно да се обвини конкретен човек. Не били повдигнати обвинения.

Това е една много неизвестна страшна градска легенда. A аз сега ще ви я разкажа.

Разказва се за един много напорист млад журналист в Америка, който както всички журналисти от онова време, подслушвал полицейските честоти,  и разбира се, бил от първите пристигащи на място при нешастен случай или местопрестъпление.  Бил си закупил малка, бърза кола и познавал града много добре – и толкова бързо реагирал в желанието си да не изпусне снимков материал, че в повечето случаи единствено тълпата от хора, събираща се на мястото, била преди него. И така – той идвал първи и снимал, снимал…

Минало се време, шефовете на журналиста го оценили и му възложили следната задача -  бил натоварен  да калкулира броят на хората, загинали от заболявания за последните 10 години в този град.

Младият мъж разполагал с хиляди случаи, на които бил присъствал и затова охотно се съгласил с предложението. Седнал вкъщи, извадил файловете и всичките си описани случаи и започнал да преглежда материалите.

След няколко часа изведнъж му се сторило, че на поредната снимка вижда същата жена,която е виждал на предните снимки. Можела да живее на този адрес , на който по една случайност  е ставал инцидент два пъти – на журналистът му станало интересно и се върнал на старите си снимки – и наистина – същата жена със сива пола и сако била там, небрежно подпирайки се на тънък сгънат чадър.

Журналистът се загледал- новата и старата снимка се разминавали с поне 10 години. Той бързо изровил снимките и ги сложил една до друга.

След което дълго седял с чувството , че има нещо нередно. Изведнъж разбрал. Не била само жената, на двете снимки присъствали едни и същи хора само , че облечени различно и с разменени места – ето господинът с шапката е до ниският костюмар с очилата, приличащ на счетоводител, двете жени с кожените палта и спортистът с лентата на главата и локменът.

Младият репортер трескаво затърсил във всичките снимки и останал поразен- на всяка снимка, тълпата от събралите се хора, била една и съща!

На следващият ден младежът решил да се върне по- назад във времето и отишал в библиотеката – там на апаратът с микрофилми на вестници разгледал нещастните случаи и снимките на които се вижда тълпа от преди двадесет години назад. На всичките снимки били едни и същи хора…

Жърналистът разбрал, че е на прагът на невероятен репортаж, подкрепен с доказателства и побързал да се върне във вестникът, но докато пресичал улицата изневиделица го връхлетяла кола. Удърът бил много силен и го отхвърлил три метра във въздухът върху отсрещният тророар.

Всичко пред очите му се размазало от силната болка и сътресение. Като в унес забеляазал как към него се спускат хора, и пак като във унес започнал да ги раличава- жената със сивият костюм, мъжът със шапката, счетоводителят….

Тълпата се скупчила над него и понеже само той бил в центъра, чул как същите хора, които бил гледал последните три часа от снимките си говорят

- Той трябва да живее,  добър човек е – казали двете сестри.

- Не съм съгласен, трябва да умре – не е важен за никого – отвърнал мъжът с костюма.

- Той трябва да живее,  млад е.. – студено произнесъл спортистът.

- Не, той трябва да умре! – Креснал този със шапката

Младежът се опитвал да каже нещо, но сякаш бил парализиран – не можел дори да мести очите си.

Внезапно се чула сирена и тълпата започнала полека да се отдръпва.

- Дали ми разрешиха да живея – запитал се жърналистът. Скоро след това той се възстановил напълно, но напуснал вестникът и започнал да работи , като дърводелец, запазвайки тази тайна почти до края на животът си, когато неохотно я споделил със синът си…..

Когато се случи нещо се събира тълпа от съдници, едни и същи хора още от времето на Фараоните, които преценяват дали ще умреш или живееш…….