ОМРАЗА!!!

Кучето захапа мъжа. Направи го без злоба, или яростен животински подтик, беше спокойно движение обвито в кълбо от абсолютна тишина. Лицевите му кости се задействаха, като пневматика и дадоха силата на преса в дъвкателният му мускул. Челюстите страдащи от много тежкият за породата му недостатък на обратната захапка стиснаха. Животното не разтърси глава, не посегна да дере с лапи, само гледаше и стискаше. Беше включило цялата си енергия в този акт.

Мъжът се събуди. Мозъкът му изпусна време и не можа да породи никакъв импулс. Ръцете му се размахаха в странна некоординирана аеробика, и като двама слепци се опитаха да се хванат за нещо. Тялото се напрегна от шока. Кошмарът продължи по-малко от минута, когато притиснатата от силната захапка сънна артерия, престана да извършва дейността, заради която съществуваше. Мъжът потрепери и замря. Очите му се завъртяха нагоре в орбитите. Затихващото сърце звучеше като барабан в ушите на кучето и това накара животното да стиска още две минути преди да отпусне топлата кукла.

Соленият и противен вкус на човешка пот дразнеше.   Кълбо ток премина по дължината на гръбнака му. Ноздрите  се разшириха, езикът му започна да облизва усилено муцуната. Цялата каюта се люлееше. Разнесе се усилващата се миризмата на смърт. Кучето  мина надолу по тялото на мъжа.  Захапа кракът му леко, но достатъчно силно, за да задърпа тялото, вкусът на кръв се премеси с вкус на човешка урина. Внимателно издърпа кракът до коляното извън дървената рамка на леглото, остави го да виси, подпря се на леглото и с лек подскок захвана другият крак. После бавно го намести висящ до първият.

Тежкото петдесет килограмово тяло с красива – според световните тенденции окраска – се изви, като дъга с безшумен финес и устата му захапа отново, този път катарамата на коженият колан на мъртвеца. Напрегна лапи и с едно единствено придърпване изкара кръста на мъжът извън дървената рамка. Тялото последва инерцията на по-голямата тежест и се свлече с глухо тупване на дървеният под. Кучето пусна колана, заобиколи тялото и нагласи челюстите си в яката на здравата маркова риза. Направи една крачка назад и успешно дръпна тялото към стълбичката за излизане от каютата. Спря и замря неподвижно, когато другият спящ мъж леко изхърка и се размърда в леглото си на около метър от разкошната му тъмнокафява козина.

Изминаха дузина минути. Кучето търпеливо чакаше. Дишането, звучащо като ковашки мях, постепенно се забави и възобнови равномерното поемане на въздух. Кучето се раздвижи, за пореден път, заобиколи мъжът и застана точно зад гърбът му, стъпвайки с мускулестите си крака от двете му страни. Челюстите се сключиха в здрава хватка точно между плешките. Животното напрегна мускули и повдигна отпуснатата торба под себе си. Премести лявата си лапа на първото стъпало, после дясната, след това изтегли с главата си. Тялото на мъжът се просна две стъпала на горе.

Кучето пусна, качи се едно стъпало и повтори движението. След петнадесет минути беше стигнало до вратата. Натисна безжизнената си жертва с лапа и се взря в ключалката. Погледа я втренчено, после протегна разкошната си тъмнокафява глава и почти нежно захапа само с предните си зъби малкият ключ. Металното ухо се намести като в жлеб в разстоянието между предните му зъби. Врътна глава с лявото ухо към пода, чу се изщракване.

Кучето не помръдна стоеше наклонило глава, припомняйки си последователността на сложната поредица от движения. Лявата му лапа продължаваше да натиска трупът под него, главата му продължаваше да е наклонена, стискайки ключът прибрал автоматичното езиче на бравата. Сега дясната му лапа бавно се премести напред опря се във вратата и бутна. Олекотената куха врата на каютата се отвори учудващо лесно на добре смазаните си заводски панти. Мускулите на животното заиграха и отново повдигнаха мъртвото тяло. Изкара го през вратата и без усилие го повлече по мокрият горчиво солен под на кърмата.

Свежият въздух накара животно да отпусне жертвата си и да подуши настъпването на денят. Небето просветляваше и скоро мъгливият хлад щеше да се смени със задушната светлина, струяща наоколо. Кучето тръсна глава и изпръхтя. Спомни си пръчката с навита медна тел, предшестваща обяда му, и с мъка задуши скимтенето с умолителен тембър надигащо се в гърлото му. Изръмжа гърлено и захапа единият крак, разтърси глава. Включи ноктите си и с лекота, раздра прасеца и свали обувката. Шурна кръв. Кучето погледна на ляво и започна да бута тялото към малката метална стълбичка за слизане във водата в лявата част на кърмата. Стигна до там и започна отново да гризе раздраният крак, след малко преглътна парче чорап заедно с един пръст и спря. Изчака доволно, след което с последен напън избута тялото извън борда. Тих плясък и червенеещо петно бяха последното нещо, което се чу и видя преди мъжът бавно да потъне в бездната.

Кучето седна и зачака. Скоро усети присъствието, от което настръхваше и страхливо се отдръпна по назад от водата. Кафеникаво сива перка се показа за кратко после безшумно се скри обратно под водата. Кучето излая.

Слънцето на новият ден избухна сред заревото в края на линията от спокойна вода, после започна пътя си и бавно се заиздига в средата на хоризонта разкривайки недостатъците на този изтъкан от болка свят.

Красивото животно изви шия и започна да души въздухът. Напипа миризмата отдели я от другите и тихо се насочи към пластмасовият бидон с рибешки вътрешности завързан с в началото на огромната дървена люлка. Примамката беше на няколко дни и смъртта от нея беше отблъскваща. Кучето не й обърна внимание. Заобиколи бидона и намери плоският синтетичен колан задържащ контейнерът към палубата. Загриза го. Няколко минути и последното влакно се скъса, като плесна във въздухът. Кучето се изправи на задните си крака, подпря бидона и бутна с цялата си тежест. Контейнерът започна да се накланя. Кучето натисна, забивайки ноктите на лапите си усещайки как тежестта намалява.

С тежък звук пластмасовият цилиндър се килна напред и се обърна, разпилявайки кръв и парчета риба по палубата. Животното пристъпи до първото парче риба и го захапа, изпръхтя от усещането на гадното плъзгаво тяло в устата си, но се насили и почти без да дъвче го преглътна. Насочи се към следващото, наведе се и хрупайки преглътна и него. Малко по-късно, нахранило се до насита, кучето избра сенчесто место между два кашона под козирката на кормилната рубка и се сви чакайки.

Малко преди обед вратата на каютата се отвори със замах и другият мъж прекрачи на палубата. Имаше здраво и набито тяло с дълги жилести ръце. Направи две крачки и спря, когато погледът му се удари в дървената палуба и разпилените по нея рибешки останки. В ноздрите го блъсна ужасната смрад на мърша и стомахът му се сви от шока. Изруга няколко пъти и започна да търси с поглед разсеяният си партньор за да му налее кратко конско в главата за това как трябва да се обезопасяват предметите по палубата. Обиколи палубата, не го намери и се върна угрижен.

Вниманието му беше привлечено от предмет търкалящ се до стълбичката за водолази. Черна спортна обувка с със завързани връзки и гумени пулове на подметката. Мъжът се приближи до перилото и се наведе. Нещо рязко и силно го блъсна. Той политна напред и размаха ръце, хвана се за нещо но преди да стисне то му се изплъзна и с комична грация тялото му се пльосна в заобикаляща ги вода. Почти веднага изплува ритайки с крака. Тръсна глава и погледан към яхтата. Там в цялата си променлива от светло към тъмно кафяво красота стоеше кучето. Гадният пес го беше бутнал през борда. Мъжът не загуби още миг а загреба настървено към стълбата на два три метра от него.

Почти беше стигнал перилото, когато почувства рязко друпване под водата. Дръпване и нищо друго, даже главата му не се потопи. Мъжът протегна ръка и се опита да докосне кракът си, напипа само плат, някаква пихтия и остро парче стърчащо на мястото на коляното му. Някаква влудяващо бърза умора започна да пълзи по тялото му. Стана му топло и приятно. Беше се изпуснал. Внезапно осъзна, че плува редом с голямо петно кървави рибешки вътрешности и си помисли за обърнатият контейнер с примамка. Ако се беше обърнал преди половин час – до сега около катера щеше да гъмжи от акули. Трябваше да побърза да излезе от водата.

Погледна катерът, двата метра до там започнаха да му се струват много голямо разстояние, обърна се по гръб във водата и очите му се спряха на кучето. То само стоеше и го гледаше, не излая нито един път, въобще не се приближаваше до борда, нито понечи да ходи по дължината на палубата притеснено за човекът във водата. Само стоеше и гледаше. В момента в който нещо дръпна мъжът отново и много болезнено надолу към бездната една мисъл мина бързо, като удар през съзнанието му.

Кучето беше закупено преди три години от сестрата на загинал при страни обстоятелства моряк. Бяха намерили корабчето на свободен ход без хора на борда, свободно люшкащо е по повърхността на океана. Каква беше историята? Въпрос останал неразгадаем. Къде бяха всичките единадесет пасажера и какво беше станало там – тайна, която след няколко години се забрави и влезна в регистрите на неизяснените случай. После тъмната вода се затвори над него и последното което видя беше голямото студено око вперено в него.

„Мари Селест“ – Призрачният кораб

Всички истории от средата на XIX век бледнеят в сравнение с изчезването на „Мари Селест“ – Призрачния кораб – една от най-пленителните морски тайни, булото на която все още не е вдигнато.

„Мари Селест“, дълга 31,4 метра двумачтова бригантина, била намерена изоставена в морето от „Дей Грация“ на 4 декември 1872 г. Двата кораба били натоварени в Ню Йорк в началото на предишния месец, като капитан Бригс с „Мари Селест“ отплавал за Генуа на 7 ноември.

Когато на 4 декември екипажът на „Дей Грация“ видял отдалеч другия кораб в морето, ветрилата му били вдигнати, той плавал по вятъра, но толкова нестабилно, че изпратили група моряци да видят какво става. Те открили, че „Мари Селест“, на който плавали капитан Бригс, жена му и 3-годишната им дъщеричка, както и екипаж от 8 човека, бил напълно безлюден, като единствената спасителна лодка била все още на кораба.

Състоянието на бригантината било много добро и не личало да е повредена от стихиите. Според легендите нищо неподозиращите моряци от „Дей Грация“ станали свидетели на истинско чудо на борда на „Мари Селест“ – масата, на която се хранели капитанското семейство и екипажът, била сложена и на нея имало полупразни чаши с кафе, както и чай, яйца, бекон, хляб и масло. Говори се, че шишенце масло стояло изправено върху шевната машина – доказателство, че морето било спокойно, на стената работел часовник. Личните вещи на капитана били на борда, а по леглото му имало играчки, сякаш собствената му дъщеря до последно си е играла с тях. Единстваеният оцелял пасажер било полумъртвото от глад куче.

Последният запис в корабния дневник носел датата 24 ноември 1872 година…

Случаят с английската бригантина добива такава популярност, че „Мари Селест“ става нарицателно название за кораби, загубили своя екипаж без някаква ясна причина…