Докато напиша следващият разказ за лека нощ, ви споделям една къса и хубава легенда (ако случайно не сте попадали на нея )
Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни… И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език…
Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:
- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
- И за това съм помислил… – отвърнал Бог – Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това…
В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва…
Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:
- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
- Няма значение, какво е името.
Ти ще наричаш своя ангел… МАМО!






- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 





Един процент са светци 










и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.
15 октомври 2009 в 12:41
Много яко
Хареса ми !
П.П. Препоръчвам (по темата от заглавието) ти следното
(когато ти се намира време, разбира се, хихи)
15 октомври 2009 в 12:52
Супер! Звучи много мило
Хареса ми
15 октомври 2009 в 15:21
legrandelf -> препоръката много ми хареса
txs.
16 октомври 2009 в 23:47
Една сълза се отрони от лявото ми око, стече се към устните ми и миг преди да усетя соления й вкус, бледата й диря се превърна в ръжда.
29 октомври 2009 в 15:06
По средата на четенето вече се задъхах да запитам ‘Къде ми е ангелът?’,но с този край ме стъпка.
И все пак: Истинско!
Тенкс
23 януари 2010 в 16:29
Много красиво!
8 август 2010 в 18:02
Боже, разплаках се. Благодаря за приятната емоция докато четях. Ще взема да го изпратя на майка си по пощата и да й благодаря, че ме обича. И цветя ще й купя.
8 август 2010 в 18:36
Теди,
Направи го последното.
Аз благодаря за твоята усмивка
8 август 2010 в 21:14
Разплака ме.. а дори не осъзнах как стана.. БРАВО!
11 август 2010 в 23:30
Райс,
14 декември 2010 в 15:53
Невероятен разказ! Развълнувах се! Благоддаря!
26 май 2011 в 21:48
Мисля, че се разтопих ;(. Браво, много е красиво
!
27 май 2011 в 11:17