Нещото зад телевизора!

Злото нещо ходеше по паважa, движеше се бавно и гордо. По-скоро се плъзгаше, отколкото стъпваше- плъзгаше се  и търсеше.  Представляваше мимолетно потреперване на въздухa, идеалното прикритие в горещите летни дни.  Оглеждаше се рязко, като врабче. Търсеше тъмните тунели, в които можеше да посее семето си – така се размножаваше. А за това му трябваше дете, чисто и непокварено – малко дете.

Отдавна не беше срещало подобни от неговия вид. Беше само  и това  го измъчваше, имаше хиляди непробиваеми стени към тъмните тунели, но желанието му беше сляпо. Размножаваше се с инстинкт на гладна акула. Почти по задължение. За утроба използваше топлите ъгълчета на прозрачното детско  съзнание, съзнание никога не  обработвало светли  или тъмни мисли. Свободните места за неговите поколения.

То не убиваше, само се хранеше.

Зави надясно по малкия булевард и се загледа във върховете, обградили  малкото градче. Колко  красота имаше тук. Макар и зло, имаше усет за приятната гледка. Продължи да се плъзга и след две преки, точно преди боядисания в зелено мост, почувства тунел. Кратко бодване и приятен гъдел. Настръхна, от порите на тялото му бликнаха малки и тънки струйки течност, която се изпари на мига. Не се наложи да се оглежда, виждаше едновременно във всички посоки.  Веднага улови тъмния ореол на липсващата светлина.

Представи си, че се усмихва – така оформяше себе си – и започна да се плъзга натам. Спря пред сградата и се долепи до сенчестата част от стената. Започна да се изкачва нагоре. Бавно, опирайки чело, прехвърляйки залепващи крака. Изкачи се пет етажа нагоре и спря, мина почти нежно през преградата от сухо вещество и влезе в стаята. Спотаи се на любимото си място, зад телевизора.

Изчака там няколко дни. Зад музикалната кутия му беше топло и приятно. Не разбираше за какво служи, но му харесваха разноцветните стени на емоциите, които се излъчваха от хората гледащи го.

Бебето беше на седем месеца-момиченце. Изключително игриво и будно. Видя лошото нещо почти веднага и се разрева уплашено. Майката се опита да го успокои, гушкайки го.

Злото излъчи усмивка и спокойствие, бебето се успокои и се загледа в него. Филмът на екрана спря и започнаха реклами.

Майката проследи с поглед накъде гледа детето и се усмихна:

- Ей значи, започнат ли рекламите не мога да те откача от телевизора.

Детенцето гледаше нещото – и се смееше. Майката пък телевизора, с глупава анимирана реклама на безалкохолно и мислеше, че това е любимата му музика.

След два дни чистото зло направи първия си опит да проникне. Излъска се  и леко се понесе по въздуха,провлачвайки  дългото и  обрамчено с пръстени пипало. Детенцето протегна ръчичка от креватчето си и започна да свива и разтваря пръстчета в опит да го хване.

Майката му махаше от другата страна на стаята с усмивка.

Детето хвана пипалото. Стисна юмруче и го напъха в устата си. Закашля се от нещото мърдащо в гърлото му. От очичките му бликнаха сълзи, задави се. Майката прекъсна връзката, като вдигна детето и го потупа по гърба.

Погали го успокояващо и пак го положи на леглото. Внезапно ожадня и се огледа за бутилката с минерална вода, беше празна. Зачуди се дали да вземе бебето със себе си или да го остави. След секунда реши и гушкайки го се понесе към кухнята.

Злото чакаше. Търпението беше заложено в природата му. Не се изнервяше, само чакаше. Имаше едно единствено притеснение, надяваше се  да не се случи тайното  и най-силно нещо – единственото способно да го изгони, дори убие.

След малко вратата на стаята се отвори и майката влезе, носейки бебето. Малкото личице беше спокойно и притихнало.

Нещото реши да смени подхода, започна да отделя от себе си съставка, предизвикваща заспиване. Жената седна на леглото, после внимателно сложи детето пред себе си и милвайки го се загледа над главата му в телевизора. Прозя се. Клепачите й добавиха още няколко килограма в затварянето си. Не можеше да остави детето, но гърба я болеше и тялото желаеше разпускане. Погледна часовника с надеждата, че часът за игра е минал. Мозъкът й излъчи светлосиня стена, която започна да се блъска между четирите ъгъла на стаята. Чистото зло можеше да се храни с този цвят. Започна да я абсорбира.  Разграждаше я със звук и отделяйки синьото от другите частици  започна да се храни. Лапаше много бързо, стремейки се да изпревари разсейването. Скоро от емоцията не остана нищо.

Започнаха другите реклами. Детето зяпаше право в него. Нещото се заклати като бореща се за въздух водна змия, със защипана за дъното опашка. Детето започна да имитира несъзнателно движението.

Майката се засмя как танцува дъщеричката й, подхвана я за ръчичките и се включи във веселбата.

Детето танцуваше безизразно, гледаше някак отнесено. Беше жадно  и  по средата на желанието му зад очната ябълка се появи бяла спирала, очертаваща тъмната дупка на заспиването. Спря да се клати и се тръшна по дупе. Майка му безпогрешно разбра, по леко зачервените очи, какво ще последва и затърси биберона-залъгалка с поглед.  Намери го и се пресегна назад. Нещото се пресегна напред. Миг преди врящата от яйца прозрачна утроба да се допре до гърлото, бебето се дръпна назад и изрева.  Жената го обърна с лице към нея и го гушна. Подаде му бибероната и то я засмука.

Злото прибра обратно в себе си дъгия дебел маркуч, като внимаваше  да не докосне майката. Няколко яйца се изсипаха и беззвучно се изпариха в стаята. Нещото се разпъна, като чадър и започна да произвежда други.

Разнообразни звуци избухнаха от другата страна на вратата. Тропане на обувки, шумолене от закачена дреха. Бравата се завъртя бавно и се показа усмихнатото лице на бащата.

Нещото изтръпна с леко потреперване по краищата си.

Бащата се усмихна и направи крачка напред в стаята:

- Как е моята принцеса днес?

Беше възнаграден от широка, беззъба усмивка и две малки виолетови  стени, отразяващи се в стаята.  Детето протегна ръчички, жената го прехвърли в другите сигурни ръце, облекчено се излегна назад извивайки гръб. Гледаше  как се наслаждават един на друг.

Той погледна с обожание майката. По погледа му личеше желанието за контакт помежду им.

Жената измърка, протягайки се.

Мъжът тръгна към другата стая. Злото пак излъчи усмивкa, това беше най-изпитаният начин за заблуда при хората. Доброто настроение отблъскваше на вълни всички страхове, тревоги, притеснения. Всяка лоша мисъл потъваше.

Започнаха рекламите. Злото започна да надува очите си като ги поклащаше насам-натам. Бебето се загледа в телевизора. Жената въздъхна и посегна за дистанционното, изключи го с едната ръка и пак се загледа към заспиващото дете. Излъчи две стени от ярко жълто, рекуширащи в стаята. Нещото притихна, все там, зад телевизора.

Тази вечер щеше да е неговата нощ, времето в което щеше да оправдае съществуването си. Усети гладните си ръбове и ги отдели от себе си. Щеше да се самоизяде, ако гладуваше прекалено дълго.  Желанието да се размножи започна да взима превес върху него – и това не му харесваше. Искаше да се отърве  от това бреме.

Единствено, което желаеше беше силното и антично нещо, което можеше да го убие, да не се случва тази вечер. Успешно  натрапвал желанието си през вековете към хората, когато усетеше че нещата се доближават дори и за малко към най-силното от всички неща, тласкаше различни стени към хората, разбивайки ги на ситни парчета нежелание.

Детето спеше, майката внимателно го постави на леглото до себе си и зави малките крачета с детското му одеало.

Злото нещо,  започна да се подготвя. Овлажни прозрачния ръкав с яйцата и започна да събира енергията си към поддържането на себе си във въздуха.Изпълни цялата си същност с желание и започна да пропуска цветните стени през тялото си.

Мъжът се върна. Погледа малко двете почти заспали фиигури на леглото, после легна до тях. Вдигна ръка и много нежно погали само косата на детето си. Жена му до погледна, срещна очите му, наклони глава и го целуна.

Нещото се паникьоса, не трябваше да позволява това. Излъчи сивите стени на бездушието и ги разпредели равномерно, пускайки ги да се блъскат в безвремието на стаята.

Бащата размърда рамене, нещо го накара да настръхне. Не отдели главата си от тази на съпругата си. Измина около минута, после двамата се наведоха и едновременно целунаха спящото дете.

Взрив на бяла светлина изпълни измерението. Разби на цветни триъгълници мятащите се стени и ги завъртя в калейдоскоп от кристали. Равносилни на камшици  отблясъци заплющаха наоколо.

Нещото се сви. Не беше възможно това да се случва. Болеше го.

Цветните парчета се разбиваха едно в друго със силата на комети, сливаха цветовете си, разпръскваха наоколо доброта. Положителните йони започнаха да изсмукват същноста на злото, впиха се в него намирайки липсващия си полюс и наслоявайки се в бръчки от светлина го покриха цялото.

То се мяташе.

Тялото му започна да трепери и да се свива. Болката бе неописуема. Мимолетното треперене изчезна съвсем и тумбестото тяло се всмука в себе си с един единствен звук. Изчезна. На мястото, на което стоеше, се образува кръгло малко мазно петно от единствената молекулна материя участваща в тялото му.

Двамата родители се изправиха. Мъжът взе на ръце детето и внимателно го премести в креватчето. Посегна към ключана лампата и се загледа в ляво към стената зад телевизора.

Посочи на жена си:

- Още едно петно се е появило зад телевизора.

Жената стана и се загледа:

- Сигурно стената пропуска влага. Но прилича повече на мазно…

Съпругът й се замисли от какво можеше да е. Повдигна ръмене и щракна ключа.