Без име!

Сутринта беше хубава, въздухът беше още чист и наоколо нямаше никакво напрежение. Слънчевата светлина полека надникна и синьото небе започна да  се налива в златисто. Денят обещаваше да бъде прекрасен, но уви - светлината започна да се усилва и вместо да  направи света по-хубав, започна да подчертава недостатъците му.

Добрият човек направи крачка напред, после още една и спря. Стоеше сам по средата на прашния тротоар. Държеше цвете в ръка. Беше невзрачен тип с нормални дрехи и коремче, потънал в тълпата, като парченце от огромен пъзел, неотличимо и безлично съществуващо парченце. Хората го заобикаляха без да го забелязват, по същият начин по който заобикаляха контейнерите за смет. Беше нормален човек.

Отличаваше се от другите само по едно единствено нещо – виждаше студеното и топлото в хората. Виждаше го под формата на цветен въздух, реещ се около тях, като дрехи на Пол Готие от бъдещето. Надникваше във фантазията и настроенията все едно бяха огледало от чиста или мътна вода, виждаше чувствата, тъгата, доброто, лошото, тонусът и различните цветове на майките. Разбираше всичко само от един поглед. Знаеше дали трябва да се отдалечи или приближи, знаеше кога трябва да погледне  настрани или право в очите. Обичаше дарбата си.

Но повече от нея обичаше да променя.

Кракът му направи още една крачка. Пред него изригна фонтан от розови блескавини с виещи се около тях златисти завъртулки – малко момиченце се засмя в захлас и го подмина, смешно клатушкайки се с играчка в ръка. Добрият човек я проследи с поглед. Усмихна се, обичаше децата – той самият беше обречен да няма такива.

Поседя още малко и тръгна нагоре по улицата с ръка в джоба. Разглеждаше тъжно хората. С изключение на чистите и непокварени душички на малките деца, раждащи цветни мечти, всички други хора носеха сивотата над главите си. Тъмните облаци се виеха на мръсни спирали. Улицата започна да се напълва с хора и наоколо заприлича на гръмотевична буря на няколко километра под небето.

Двама тинейджъри с размъкнати по последна мода дрехи павкаха усилено, в желанието си да заприличат на големи рапъри. По-ниският се изхили и хвърли фаса настрани без да погледне. Угарката почти перна възрастна жена с две пазарски чанти, тя се развика. Все едно крещеше на стена, двамата все така усмихнати отминаха.

Малко по-натам млад мъж кимашe, слушайки жената срещу него. Странното беше, че сякаш поглъщаше неините бълбукащи оранжеви облаци. Всичко, което тя изобразяваше, беше засмуквано от очите му. И, макар че кимаше усмихнат, той изпиваше чувствата и зареждайки на тяхно място само кафеникаво сиво, правейки я нещастна само като я слушаше.

Добрият мъж се натъжи, стисна устни и започна с палец да разтрива другите си пръсти на ръката в джоба. Някаде до него се чу плач, очите му се стрелнаха натам. Млада жена се караше на малко момченце, истерично заплашвайки го с плесница. Детето не дочака шамара, а се разрева порядъчно.

Почти до тях мина двойка влюбени. Не си приказваха, само си ходеха ръка за ръка. Беше им омръзнало да им е тъпо.

Просвири клаксон. Някакъв тип почти излезе през шофьорското стъкло, в усърдието си да наругае другата кола.

Малко по-нагоре – пред масивна сграда – възрастен мъж изпадна в отчаяние, разбрал че в банкомата няма все още нищо.

Млада жена се врътна кръгом и, оставяйки мъжа до нея, тръгна в обратна посока навела очи – аха да се разплаче.

Гладно куче с три крака умолително вдигна глава към поредния човек, излезнал от магазина за храни за домашни любимци. Надеждата му умря с изчезването на звука от бързите отдалечаващи се стъпки.

Спря кола и пътникът – мъж на средна възраст – започна разправия с приятеля си зад волана.

Друго бездомно куче се дръпна от пътя на бързо идваща кола и страхливо изкимтя, когато шофьорът нави нарочно волана към него с идеята да го блъсне.

Добрият мъж поклати глава. Очите му се насълзиха. Коя беше тази гнусна твар, раждаща тези емоции? Не можеше да продължава така – това трябваше да се поправи.

Веднъж се беше сетил да види в огледалото своите цветове и едва не ослепя от чисто белия цвят, струящ от тялото му. Тогава разбра какво трябва да прави.

Вдиша хладен въздух и почувства как енергията се събира вътре в него. Освободи я само с едно премигване на очите. Ослепителна бяла светлина заля цялата улица. Вятъра спря да духа и се притаи в клоните на дърветата, чакайки.

Нещо стана с хората, всички почувстваха настръхване и продължиха напред. Въздухът се раздвижи отново.

Добрият мъж пресрещна младото момиче и съвсем неочаквано й подаде цветето:

- Вие сте много красива.

Момичето не знаеше какво да направи. Посегна плахо и взе цветето. Устните му полека се разтегнаха в усмивка, благодари и все още учудена се загледа в едрия чичко, който я подмина в обратната на нея посока.

След малко се обърна и щастлива тръгна напред. Почти се сблъска с малко плачещо момченце, което протегна ръчички и я обгърна през коленете. Момичето се засмя и се наведе напред, погали го по главицата:

- Хей, малчо, какво правиш?

Майката на хлапето дотича с усмивка и го хвана за ръката:

- Извинете, той нашият си е един такъв обичливко. Гушка се във всеки.

Вдигна сина си и го целуна. После започна да му бърше очите. Детето забрави лошото си настроение и изпрати въздушна целувка на каката.

Момичето му върна същата и понечи да тръгне. Една ръка я улови за лакътя. Обърна се. Момчето, с което се бяха разделили, стоеше пред нея със зачервени очи. Започна тихичко да и шепне.

Миг преди да се отдалечи, майката на детето долови думите „Искам това бебе“. Усмихна се и внезапно целуна намръщения си мъж. Той съвсем инстинктивно и отвърна, после погледна дяволито и се наведе за повторение.

Двамата тинейджъри излязоха от магазина за домашни любимци и внезапно едното момче се спря.  Загледа се в кучето. Постоя малко, после се наведе и изсипа съдържанието на едното от двете пликчета със суха храна, която носеше. Имаше куче и много го обичаше, а това тук беше като брат близнак на неговото.

Трикракото куче лакомо захрупа. И днес нямаше да се гладува.

Възрастният мъж от банкомата тръгна към вкъщи, когато видя паднал портфейл на земята. Наведе се, оглеждайки се и го вдигна. След това подвикна на двойката влюбени, вървящи пред него. Двамата се обърнаха и той ги заприказва. Момчето стрелна с ръка към задния си джоб и не напипа нищо. Започна да говори. Старецът разкопча портфейла и на едната му страна под прозрачната преграда видя снимка на момичето. Усмихна се и им го подаде. Момичето му благодари. Възрастният човек се завъртя и си тръгна, усмихнат заради доброто дело. Момчето го настигна и започна да му говори. После, въпреки протестите, мушна нещо в джоба на стареца. Обърна се и с бързи стъпки тръгна към усмихнатата си половинка, повтаряше си как е било на косъм да му замине месечната заплата.

Възрастният мъж бръкна в джоба си и извади  новата двайсетачка. Спря за момент и се обърна обратно към магазина. Разминавайки се с възрастна жена, с одобрение видя как младо момче я пресрещна и взе чантите от ръцете и.

Точно пред магазина млад мъж кимаше, слушайки жената срещу него. Тя спря да му разказва и на лицето й започна да разцъфва усмивка. Започна да разказва отново и от нея се изля такъв поток от цветове, че той нe можеше да смогне да ги поглъща. Разсмяха се и двамата.

До тях двама препиращи се мъже в кола решиха, че това за което се карат е глупост и се разбраха за вечерта, за по бира. И двамата не искаха да нарушават приятелството си.

Добрият мъж се обърна и погледна улицата. Слънчев лъч го освети и се разля по челото му. Лицето му засия щастливо.