След изморителен работен ден прекаран  в диалог с поне 300 човека.  Един час натискане на съединителя в комплект със спирачката и газта, като педали на колело в задръстванията.  Реших да пробвам аджеба какво е това никотинова дъвка и има ли ефект, с което се довърших по всички възможни измерения.

Пуша по около пет шест цигари на ден и в пряката борба със себе си – едната страна в мен реши да наруши  конвенцията за употреба на странични химически вещества.

Та значи пристъпих в аптеката и учтиво попитах за никотинова дъвка и цената.  Разбрах последното и изборът ми се спря на покупка на дребно.

Взех шест дъвки и си тръгнах с нетърпението да ми се допуши цигара за  да метна една от тях в устата си.

Аптекарката ми каза, че щом пуша толкова малко мога да ползвам половин, а не цяла дъвка  (ама тя ще ми каже на мене как да си дъвча дъвките)

Най после дойде заветният момент.  След хубава храна и приятно затопляне до радиатора,  с обигран жест извадих дъвка от станиола и я лапнах….

Нищо!!  Най обикновен лек ментов вкус.  Започнах да я  дъвча за да потвърдя теорията, че когато ти се допуши дъвчеш и ти минава.

След две минути започнах да усещам леко парене по гърлото. Опа-а-а явно има ефект.  След малко обаче ситуацията се превърна в пълен пастет от усещания.

Дъвката полека започна да става гадна в пълния смисъл на думата.  Първо се образува едно стягане в основата на гърлото ми.  Последва го чувството за характерната тежест в гърдите, като от препушване (пушачите знаят за какво говоря).  Накрая всичко се поля с отвратително гадене -и повече не издържах.

Изплюх гадното нещо, взех си  рецепторите и  се опитах да хапна половин портокал напук на всичко.  Ако бях лапнал малко мазилка от стената вкусът щеше да е същият.  Мина ми половин час по късно.

Егати гадостта беше това -никакви никотинови дъвки повече……

(Така е  като няма муза)

Няколко супер вица ( НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ЗА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ)

Знаете ли как се нарича българския ускорител на елементарни частици?….. люлинския тунел

Двама българи отиват в Египет. Разбира се влизат и в Хеопсовата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат толкова по-задушно става… Накрая единия вече не издържа и вика на другия:
- Не мога повече, много задушно тука, аре пиши „К* Р“ и да излизаме!

===================================================

- По какво се познава, че един мъж се е влюбил?
- За няколко дни се интересува по-малко от автомобила си.

==================================================

Мъж се приближава до млада жена на улицата и й прошепва:
- Страхотно л*жа и съм дискретен.
- Тогава си оближи задника и не казвай на никого!

От писмо до Дядо Коледа:
„Здравей, стар пръдльо! Вече две години не вярвам в теб!“
Генко Бончев, 65 години

==================================================

Коментар по повод на препоръки от Европейския съюз и в частност Германия към политиката на България:
- Не може нация, която се напива с бира, да поучава нация, която изтрезнява с бира!

===================================================

-кой бяга по бързо от циганин с телевизор ?
-брат му с DVD-ти

==================================================

Между приятели:
- Как е?
- Отвратително! Дадох назаем две хиляди лева на един приятел за пластична операция.
- И какво?
- Сега не знам как изглежда!

================================================

Катаджия стои на шосето и се чуди кого да спре да се заяде за нещо. Обаче наоколо профучават със 160 км/ч само някакви баровски коли. По едно време със 60 се приближава някаква лада, катаджията я спира и пита:
- И накъде се промъквате така?…

================================================

Вчера на оживено кръстовище е станала катастрофа. Сблъскали са се- Ферари, Порше, Мерцедес и БМВ. Има един загинал и той е шофьор на трабант, който е умрял от кеф.

===============================================

Веднъж предизвикали майсторът на краткото изречение Ърнест Хемингуей да разкаже една цяла история само с едно изречение.

Той написал следното:

-Продават се детски обувки, никога неизползвани.

Преди петнадесет години ме запознаха с един човек.  Рошава къса коса, светли очи и  мустак в същият цвят.   Представиха ни  и  силната миризма на алкохол се здрависа с мен преди ръката му,  аз  се усмихнах с добро,  и  се присъединих към тях да „изпия един тютюн“  с кафе от джезвето на майстора, при който работех.

Гостенинът седна и веднага пред него се появи едно „юз-че“,  майсторът му наля Тетевенска сливова  и още преди да мигна, течността забълбука между мустаците.

Поприказваха си малко – разбрах, че е военен  и куп други  неща.  От пръв поглед си личеше,  че тримата дотърчали  от съседните магазини, дърворезбари са му фенове.

По-късно ми обясниха защо е така. Всички му се радваха, че работи първобитно – звучи странно нали?

И на мене така ми звучеше,  и после разбрах…

Целият инструмент, който притежаваше този човек, беше едно ножче с дървена дръжка,  с коркова тапа, играеща ролята на калъф за три сантиметровото острие.  Все едно беше връхчето на счупен кухненски нож,  дебело, но остро (по стечение на обстоятелствата този инструмент ми беше подарен от него – ръцете му вече треперят прекалено много и той не може да работи)

Видях как за една БУТИЛКА  размени две свои творения и любопитно ги разгледах – все едно видях нещо старо, изработено преди години, носещо чарът  на реликва, говореща за историята ни.  Странно е….

През месеците, когато идваше, тези размени продължиха и направиха един брадат чичко, притежател на поне 150 изкусни дървени изработки. Една безценна колекция. Когато един ден ме видя да правя мъничка миниатюра – разпятието, той седна до мене и започна да ми обяснява тънкостите с думите на човек,  който не е обучаван на тази работа.  Аз попивах.  Но тогава времената бяха неблагосклонни към хората, работещи с дърво и  аз спрях да с занимавам с това.

Години по-късно намерих едно малко парченце дърво, грижливо прибрано в картонена кутийка. Отворих я и ми нахлуха тези спомени.

Колко е тъжно това,  един нешлифован безспорен талант да се изгуби в алкохолните пари на път, водещ на никъде…….

И така,  нека ви покажа една дърворезба миниатюра издялана от този човек.

“ Свети Георги убива змея“ -  от  цяло парче дърво.

Изглежда мазно, защото е обработено с течен парафин.

Ето една за перспектива.

Младата индианка полетя в тъмното. Падаше надолу, без да издаде звук – като откъснат сух клон. Не си помисли нищо, само изчака края. Ударът дойде неочаквано бързо и болезнено. Кракът й се счупи на две места с тихо изпукване, въздухът изригна от тялото й. Организмът й се опита да се пребори със спазъма на първоначалния шок и вкара естествена анестезия в кръвта, нещо се разля – като студен водопад по сгърченото й тяло. В странното було на замъгленото й съзнание се чуваха отдалечаващи се пияни крясъци и грозен смях.

Когато се разнесе детски плач и децата й полетяха към нея, някаква първична бяла сила я повдигна нагоре с прострени в тъмното чакащи ръце. Първото тяло я удари в гърдите и ръцете и го сграбчиха с бързината на отблясък. Рязко се наведе напред и подложи гърба си. Новият, по-тежък удар, я събори на земята. Малкият, осем годишен син не изплака, претърколи се и съвсем здрав се изправи с пъргавината на дете.

Бебето, в стегнатата хватка на ръцете й беше отворило широко очи, ръчичките му шареха в див танц, сякаш се опитваха да се хванат за още нещо. Малките дробове изпуснаха тънък поток въздух и стонът наподоби писукането на катерица.

Жената започна да се бори със себе си. Победи. Най-после успя да започне да диша, гърдите я боляха остро и непрекъснато, бяха живи и заедно, опората за която залепваше живота й. Двамата малки войни бяха добре.

Виковете от горе се усилиха. Нещо тупна в дупката, удари се с в сухата земя и започна да съска. Тъмнината го скриваше, но звукът разлисти страниците си.

Индианката го прочете правилно и замръзна стиснала децата. Само едно зло можеше да издава този звук – пълзящите отровни и подли ловци на дивата пустош. Кракът я заболя. Болката я връхлетя със силата на гръм след светкавица. Запрати я в ронливата стена, отвори устата и заби огън в стомахът й, сложи натрошени стъкла вместо кости в тялото й. Умът започна бавно да гасне с жълтеникави отблясъци.
Чети нататък »