Преди петнадесет години ме запознаха с един човек. Рошава къса коса, светли очи и мустак в същият цвят. Представиха ни и силната миризма на алкохол се здрависа с мен преди ръката му, аз се усмихнах с добро, и се присъединих към тях да „изпия един тютюн“ с кафе от джезвето на майстора, при който работех.
Гостенинът седна и веднага пред него се появи едно „юз-че“, майсторът му наля Тетевенска сливова и още преди да мигна, течността забълбука между мустаците.
Поприказваха си малко – разбрах, че е военен и куп други неща. От пръв поглед си личеше, че тримата дотърчали от съседните магазини, дърворезбари са му фенове.
По-късно ми обясниха защо е така. Всички му се радваха, че работи първобитно – звучи странно нали?
И на мене така ми звучеше, и после разбрах…
Целият инструмент, който притежаваше този човек, беше едно ножче с дървена дръжка, с коркова тапа, играеща ролята на калъф за три сантиметровото острие. Все едно беше връхчето на счупен кухненски нож, дебело, но остро (по стечение на обстоятелствата този инструмент ми беше подарен от него – ръцете му вече треперят прекалено много и той не може да работи)
Видях как за една БУТИЛКА размени две свои творения и любопитно ги разгледах – все едно видях нещо старо, изработено преди години, носещо чарът на реликва, говореща за историята ни. Странно е….
През месеците, когато идваше, тези размени продължиха и направиха един брадат чичко, притежател на поне 150 изкусни дървени изработки. Една безценна колекция. Когато един ден ме видя да правя мъничка миниатюра – разпятието, той седна до мене и започна да ми обяснява тънкостите с думите на човек, който не е обучаван на тази работа. Аз попивах. Но тогава времената бяха неблагосклонни към хората, работещи с дърво и аз спрях да с занимавам с това.
Години по-късно намерих едно малко парченце дърво, грижливо прибрано в картонена кутийка. Отворих я и ми нахлуха тези спомени.
Колко е тъжно това, един нешлифован безспорен талант да се изгуби в алкохолните пари на път, водещ на никъде…….
И така, нека ви покажа една дърворезба миниатюра издялана от този човек.
“ Свети Георги убива змея“ - от цяло парче дърво.
Изглежда мазно, защото е обработено с течен парафин.
Ето една за перспектива.
- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 
Един процент са светци 
и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.
20 януари 2010 в 16:05
Униакална изработка!Жалко за майстора,а ако ти си се отказал от дърворезбата…карам се!
Но всъщност знаеш ли…може би точно така е трябвало да стане.Не знам дали вярваш в орисията,но аз да-та всеки си има своя.Неговата е била такава.Дано онзи чичко ,получил творенията на „златните ръце“ си спомня и разказва от къде и КАК се е сдобил с тях.И да знаеш…майсторът си отива (не в случая ,а по принцип),но майсторлъкът и творбите остават-значи е живял достойно
Благодаря
20 януари 2010 в 18:58
Благодаря за коментара Лили
Изработката наистина е уникална -и в голяма степен това се дължи на някак незавършените форми и неизгладените линии. Очарователно е.
Чичкото с творенията, колкото и да е странно не ги препродаде. Беше от умните хора и реши да си ги запази разбирайки колко е ценна тази колекция.
Пази ги и до ден днешен.
А за по последното ти изречение нали знаеш:
- От майстора с любов ли е направено творението, то част от душата му се вгражда и остава там…
Лека вечер
22 януари 2010 в 17:04
Дам, наистина жалко за майстора, прекрасни неща! Ок тогава може да не е било благоприятно за хора които се занимават с дърво но е можело да го запазиш и развиваш като хоби, но да и Лили е права, въпрос на орисия е
Красиви са!
26 януари 2010 в 16:43
Заглавието – Изгубени златни ръце – веднага да си намери подзаглавие – И преоткрити нови такива!
Capish?