Здравейте на всички,

Подканвам ви да се присъедините към начинанието на Милена Пехливанова.

Посетих групата във Facebook (хората съпричастни към проблема са вече около 20 000)

Ще повторя само поста си там:

- Чета всичко и не мога да повярвам… Не мога и да кажа гръмко и ясно „НЕ!“ на този
абсурд, защото нещо ме е стиснало за гърлото…

КАК МОЖЕ ТАКОВА СТУДЕНОКРЪВНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ!!!

КАК МОЖЕ да има такива кирливи изпълнения на шепа (забогатели от мъката на хората) пиещи кръв
зомбита????!!!!

Като народ сме прекрасен и много търпелив народ, добър и гостоприемен, усмихнат и мил, народ преглъщащ обиди и огорчения стоически държащ се прав, когато му дърпат въздуха от
дробовете…
НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛЯВАМЕ ТОВА!!!

Милена Пехливанова,
Поразен съм от огромните размери на начинанието. Браво на теб!!!

Подкрепям!

Едно нещо разбрах, още от Дарина. Трябва незатихващо огласяване на този проблем.

ХОРА РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ !

Моля, сложете го в сайта, блога или магазина си! Благодаря!

Ето кода на банера с линк към групата във Facebook:
(банерът беше любезно и с желание направен от Casper)

<a title="Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца" href="http://www.facebook.com/group.php?gid=330826497574"><img src="http://img706.imageshack.us/img706/7357/bannerhd.gif" alt="Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца" /></a>

ХОРА РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ !

Дет се вика „Голямо напушване “

Всичко беше сиво. Тревата беше сива, земята беше сива, хората в окопите бяха сиви. Небето контрастираше с тъмносиньо и махмурливо. Лек дъжд падаше със скоростта на мъгла и убиваше ентусиазма и усмивките на всички. Старите окопи зееха разчекнати, като усти, жадни за нова хапка от мъртви тела.

Капитан Джоузеф Мънрой повдигна каската си с един пръст нагоре и избърса капките по челото си. Върху благата си душа от години носеше маската на строга личност, която беше ударила вечен печат по суровите черти на лицето му. Имаше светли и по младежки капризни очи. Устните му, вечно стиснати в тънка сурова линия, не изпускаха филтъра на цигарата. Беше висок, смел и неподатлив американец.

Това щеше да е тринадесетото му сражение и по чудо оцелял в предишните, сега – по зла съдба – беше стигнал до това безумно назначение, разбирайки, че участва в жертвоприношение.

Знаеше къде е края. Последните два дена разглеждаше лицата на хората си и четеше с голям шрифт разбирането и братската готовност. За годините, прекарани на фронта, един факт се открой и потъна в душата му, оставяйки дупка на почуда. Защо се биеха войниците? Противно на всички мнения и тежки думи за страната им, той беше разбрал истината. Всеки мъж се сражаваше за братята си, братята около него, хората делящи болка и мъка, радост и надежди. Всеки войник стреляше и убиваше врага с желанието да спаси войниците до себе си.
Чети нататък »

В костюма си на мумия, Джон Кроуфи се чувстваше като гъсеница, увита в топла дъвка. Беше му жега, горещо и некомфортно. Едната му ръка, умишлено шинирана за да създава вдървен ефект, го сърбеше още от късния следобед, а вече започваше и да се схваща. Като черешка на мелба всичко това се допълваше от лепкавия мазен гел, с който го бяха намазали по дългите обвили го, като в пашкул мръсни бинтове.

Можеше да диша само през носа си, защото изкуствените криви зъби бяха прикрепени към нещо подобно на хирургическа маска около устата му. През целия ден се беше зарадвал на две кубчета лед и на дупката от липсващ зъб, позволяваща на мацката от гримьорките да пъхне в устата му сламка, потопена в студена кока кола.

Предстоеше последният снимачен ден от щастливо доживелият трети сезон сериал.

Целият екип от статисти, актьори и поддръжка, ентусиазирани от очакващата ги почивка и премии, с усърдие приеха предложението на режисьора да завършат епизода с няколко дни по-рано. На всички това им струваше нерви, пот и бърсане на плюнки, съпровождащи обидни думи. Но последното не наелектризира хората негативно, напротив – ентусиазира ги. Бяха свикнали да работят под напрежение.

Стелещата се мъгла се увиваше странно около декора от сухи растения. Огромните вентилатори до растерните платна пред прожекторите започнаха да се въртят.

Изцапаната и мръсна жена се обърна с широко отворени очи и забеляза гъмжилото от горящи факли зад нея. Върна погледа си отново и изпищя неистово. Първите от хората с факлите стигнаха до нея и спряха обхванати от лошо изигран ужас. Другите ги настигнаха и в цялата неразбория всички заедно вдигнаха пушките си по посока на камерата.
Чети нататък »