Здравейте на всички,

Подканвам ви да се присъедините към начинанието на Милена Пехливанова.

Посетих групата във Facebook (хората съпричастни към проблема са вече около 20 000)

Ще повторя само поста си там:

- Чета всичко и не мога да повярвам… Не мога и да кажа гръмко и ясно „НЕ!“ на този
абсурд, защото нещо ме е стиснало за гърлото…

КАК МОЖЕ ТАКОВА СТУДЕНОКРЪВНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ!!!

КАК МОЖЕ да има такива кирливи изпълнения на шепа (забогатели от мъката на хората) пиещи кръв
зомбита????!!!!

Като народ сме прекрасен и много търпелив народ, добър и гостоприемен, усмихнат и мил, народ преглъщащ обиди и огорчения стоически държащ се прав, когато му дърпат въздуха от
дробовете…
НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛЯВАМЕ ТОВА!!!

Милена Пехливанова,
Поразен съм от огромните размери на начинанието. Браво на теб!!!

Подкрепям!

Едно нещо разбрах, още от Дарина. Трябва незатихващо огласяване на този проблем.

ХОРА РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ !

Моля, сложете го в сайта, блога или магазина си! Благодаря!

Ето кода на банера с линк към групата във Facebook:
(банерът беше любезно и с желание направен от Casper)

<a title="Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца" href="http://www.facebook.com/group.php?gid=330826497574"><img src="http://img706.imageshack.us/img706/7357/bannerhd.gif" alt="Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца" /></a>

ХОРА РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ !

Дет се вика „Голямо напушване “

След изморителен работен ден прекаран  в диалог с поне 300 човека.  Един час натискане на съединителя в комплект със спирачката и газта, като педали на колело в задръстванията.  Реших да пробвам аджеба какво е това никотинова дъвка и има ли ефект, с което се довърших по всички възможни измерения.

Пуша по около пет шест цигари на ден и в пряката борба със себе си – едната страна в мен реши да наруши  конвенцията за употреба на странични химически вещества.

Та значи пристъпих в аптеката и учтиво попитах за никотинова дъвка и цената.  Разбрах последното и изборът ми се спря на покупка на дребно.

Взех шест дъвки и си тръгнах с нетърпението да ми се допуши цигара за  да метна една от тях в устата си.

Аптекарката ми каза, че щом пуша толкова малко мога да ползвам половин, а не цяла дъвка  (ама тя ще ми каже на мене как да си дъвча дъвките)

Най после дойде заветният момент.  След хубава храна и приятно затопляне до радиатора,  с обигран жест извадих дъвка от станиола и я лапнах….

Нищо!!  Най обикновен лек ментов вкус.  Започнах да я  дъвча за да потвърдя теорията, че когато ти се допуши дъвчеш и ти минава.

След две минути започнах да усещам леко парене по гърлото. Опа-а-а явно има ефект.  След малко обаче ситуацията се превърна в пълен пастет от усещания.

Дъвката полека започна да става гадна в пълния смисъл на думата.  Първо се образува едно стягане в основата на гърлото ми.  Последва го чувството за характерната тежест в гърдите, като от препушване (пушачите знаят за какво говоря).  Накрая всичко се поля с отвратително гадене -и повече не издържах.

Изплюх гадното нещо, взех си  рецепторите и  се опитах да хапна половин портокал напук на всичко.  Ако бях лапнал малко мазилка от стената вкусът щеше да е същият.  Мина ми половин час по късно.

Егати гадостта беше това -никакви никотинови дъвки повече……

Веднъж предизвикали майсторът на краткото изречение Ърнест Хемингуей да разкаже една цяла история само с едно изречение.

Той написал следното:

-Продават се детски обувки, никога неизползвани.

Преди петнадесет години ме запознаха с един човек.  Рошава къса коса, светли очи и  мустак в същият цвят.   Представиха ни  и  силната миризма на алкохол се здрависа с мен преди ръката му,  аз  се усмихнах с добро,  и  се присъединих към тях да „изпия един тютюн“  с кафе от джезвето на майстора, при който работех.

Гостенинът седна и веднага пред него се появи едно „юз-че“,  майсторът му наля Тетевенска сливова  и още преди да мигна, течността забълбука между мустаците.

Поприказваха си малко – разбрах, че е военен  и куп други  неща.  От пръв поглед си личеше,  че тримата дотърчали  от съседните магазини, дърворезбари са му фенове.

По-късно ми обясниха защо е така. Всички му се радваха, че работи първобитно – звучи странно нали?

И на мене така ми звучеше,  и после разбрах…

Целият инструмент, който притежаваше този човек, беше едно ножче с дървена дръжка,  с коркова тапа, играеща ролята на калъф за три сантиметровото острие.  Все едно беше връхчето на счупен кухненски нож,  дебело, но остро (по стечение на обстоятелствата този инструмент ми беше подарен от него – ръцете му вече треперят прекалено много и той не може да работи)

Видях как за една БУТИЛКА  размени две свои творения и любопитно ги разгледах – все едно видях нещо старо, изработено преди години, носещо чарът  на реликва, говореща за историята ни.  Странно е….

През месеците, когато идваше, тези размени продължиха и направиха един брадат чичко, притежател на поне 150 изкусни дървени изработки. Една безценна колекция. Когато един ден ме видя да правя мъничка миниатюра – разпятието, той седна до мене и започна да ми обяснява тънкостите с думите на човек,  който не е обучаван на тази работа.  Аз попивах.  Но тогава времената бяха неблагосклонни към хората, работещи с дърво и  аз спрях да с занимавам с това.

Години по-късно намерих едно малко парченце дърво, грижливо прибрано в картонена кутийка. Отворих я и ми нахлуха тези спомени.

Колко е тъжно това,  един нешлифован безспорен талант да се изгуби в алкохолните пари на път, водещ на никъде…….

И така,  нека ви покажа една дърворезба миниатюра издялана от този човек.

“ Свети Георги убива змея“ -  от  цяло парче дърво.

Изглежда мазно, защото е обработено с течен парафин.

Ето една за перспектива.