След изморителен работен ден прекаран в диалог с поне 300 човека. Един час натискане на съединителя в комплект със спирачката и газта, като педали на колело в задръстванията. Реших да пробвам аджеба какво е това никотинова дъвка и има ли ефект, с което се довърших по всички възможни измерения.
Пуша по около пет шест цигари на ден и в пряката борба със себе си – едната страна в мен реши да наруши конвенцията за употреба на странични химически вещества.
Та значи пристъпих в аптеката и учтиво попитах за никотинова дъвка и цената. Разбрах последното и изборът ми се спря на покупка на дребно.
Взех шест дъвки и си тръгнах с нетърпението да ми се допуши цигара за да метна една от тях в устата си.
Аптекарката ми каза, че щом пуша толкова малко мога да ползвам половин, а не цяла дъвка (ама тя ще ми каже на мене как да си дъвча дъвките)
Най после дойде заветният момент. След хубава храна и приятно затопляне до радиатора, с обигран жест извадих дъвка от станиола и я лапнах….
Нищо!! Най обикновен лек ментов вкус. Започнах да я дъвча за да потвърдя теорията, че когато ти се допуши дъвчеш и ти минава.
След две минути започнах да усещам леко парене по гърлото. Опа-а-а явно има ефект. След малко обаче ситуацията се превърна в пълен пастет от усещания.
Дъвката полека започна да става гадна в пълния смисъл на думата. Първо се образува едно стягане в основата на гърлото ми. Последва го чувството за характерната тежест в гърдите, като от препушване (пушачите знаят за какво говоря). Накрая всичко се поля с отвратително гадене -и повече не издържах.
Изплюх гадното нещо, взех си рецепторите и се опитах да хапна половин портокал напук на всичко. Ако бях лапнал малко мазилка от стената вкусът щеше да е същият. Мина ми половин час по късно.
Егати гадостта беше това -никакви никотинови дъвки повече……
- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 
Един процент са светци 
и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.