Дрогираме се ежедневно. Дрогираме се с надежда.Дали надеждата не е дрогата на ежедневието ни? Трябва ли да се откажем от нея или пък тя ни поддържа живи?
За да се дрогираш качествено трябва само София да запали вечерните си светлини- в този град има хиляди начини да запълниш вечерите си , паркове, театри ,нощни клубове и безброй други. Остава само да се догираш с надежда ,че някой ден пак (както едно време) ще танцуваш със всичкото това. Днес имаш нужда от този танц но уви- не ставай глупав човече- нямаш време.
Поднасяш лъжичката към свещта - вървейки към вкъщи, нищо друго не можеш да се сетиш, гледаш повечето хора ходят толкова подозрителни , че остава да им зададеш въпроса “ И така, скри ли тялото?
Течността кипва – ако погледнете от далече един град забележете колко прилича на един човешки живот- започва някъде в тъмното, после започват съвсем малки тихи и мъждукащи светлини, после светлините се струпват все повече и повече и започват да образуват много светлини, по силни, по слаби, редуващи се на места с тъмнина и светлина ,после започва да свети много силно и към другият край започва отново намаляване на светлинките докато почти изчезнат –само малки проблясъци и на края пак тъмнина. Може би e трябвало да обясняват градовете в пътеводителя, като нещо друго.
Изтегляш течността във спринцовката- всеки се е заврял тихичко в консервната кутия -даже след след 22.00 вечер си ги затварят херметически – за да може ако някой ги потърси да кънти на кухо , че как иначе ще може да се яде от чисто и просто втвърденият пастет от лъжи и да се диша гъстият сироп от лепкави измами –всяка вечер от 20.00
Жегите ни сваряват и се размекваме за да може на другият ден да сме готови за хапване – на самият град му растат зъби- захапва те и ти не можеш да се превърнеш в онзи, които трябва да бъдеш.
Забиваш иглата във вената- и ей така, като ви говоря глупостите – ми се допи едно мартини екстра драй с маслинки….и после да се напъхам в една голяма вана и да гледам тавана докато усещам нещо различно с тялото си –не само местата ,където утре (след като този град ми срита задника) ще ме болят……. Свръх доза……
- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 
Един процент са светци 
и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.