Нежно, все едно Сънчо поръсва с прашец очите на децата за лека нощ, Джаки Уебърн запъна ударника на автоматичният пистолет „Бруни Комбат“. Проследи с очи лъча на фенерче под вратата и търпеливо зачака. Дръжката леко се плъзна на долу. Вратата се отвори…….
Роди се в студа на един януарски ден, в пет без четвърт сутринта през хубавата хиляда деветстотин седемдесет и шеста година. Изплака, почувствала света около себе си. После зарита с крачета.
Спомените и започваха да проблясват едва, след като веднъж духна шест свещи върху тортата за рождения си ден. Почти цялото светло безгрижие на детството изкара в къщата на родителите на майка и. Беше толкова хубаво, че не би заменила своето време за ничие друго. Енергията в малкото тяло и миризмата на зелено вкарваха малката и главица в моментите, който всички си спомнят след години.
Тичаше боса по ливадите и се пръскаше с вода в портокаловата градина на дядо си. Заливаше се от смях с другите момичета и когато слънцето тръгваше да обходи другата половина от света, разказваше изумителни детски страхотии на другите хлапета. Обичаше ластика в косата си, който всички се надпреварваха да и връзват. Обичаше семейството си, приятелите и хладните летни вечери. Заливаше се от смях, когато в най-интересните моменти с другите деца се криеше от баба си около зелената беседка в големия двор. Радваше се на игрите и опакованите в розова панделка фантазии и мисли.
През цялото време на топлите ваканции обаче, имаше нещо, изцяло обсебило ума й. Нещо за което си мислеше дори, когато гонеше светулките с големия зелен буркан. То седеше кротко заключено с три катинара в дървения шкаф на дядо й. Беше изработеното от цинкова сплав с характерната за модела оксидация и матова черна рама. Не отразяваше светлина и на пръв поглед имаше „мръсен“ оттенък върху покритието.
В деня, в който зърна стария пистолет за първи път, дядо й с желание прие задължението да завърже опашка на главата й. Баба Джеси го догони в къщата и му връчи оранжевия като праскова ластик. Водеше Джаки за лакътя и рязко я спря, виждайки дървения шкаф отворен. От очите й лъхна неодобрение. Открай време беше против съхраняването на оръжие в къщи. Някой можеше да пострада. Мъжът й споделяше това мнение. Но пазеше пистолета, като спомен. Винаги излъскан и смазан в малкото кътче на ума си. Ръката му се разтрепери, и загърбвайки ги, възрастния мъж прибра оръжието, забравяйки за разплетената коса.
Именно там го видя. Образът се запечата в умът й.
И, както се случва с всички, почти не усети порастването.
Ежедневието се въргаляше със скоростта на огромна снежна топка. Помиташе и залепваше малките детски неща, после ги поглъщаше в себе си под натрупаните слоеве време. Правеше го неусетно. Листата на дърветата падаха, постилайки жълти килими. Тя хвърляше същата сянка.
На двадесетата си година Джаки осъзна, че топката е погълнала прекалено много, и вече не е тинейджър. Лицето й се беше променило. Сега излъчваше непреодолим и мъничко грозноват чар в огромни количества. Обърна се и продължи напред.
Първият пистолет си го купи сама. Застана на щанда в оръжейния магазин и срамежливо го посочи. Имаше лъскава дръжка и вид повече на бижу. Не го хареса особено, но отиде с желание на стрелбището.
Хвана перлената дръжка в дланите си, и след няколко секунди изпразни пълнителя, демонстрирайки такава гъвкавост и динамичност на стойката, че инструктора хлъцна и я гледа дълго и стреснато. Виждаше почти всеки ден такова изпълнение. Само че от специалните части с десетгодишен тренинг, обучаващи се на различните прийоми в късният следобед. Дебелият сержант дойде на другия ден по покана на инструктора. Погледа я малко със странна физиономия и прекара следващите месеци в проверки. Не откри нищо.
В нея мускулната памет сякаш беше наследствено наслоена. Като блестяща патина. Ръцете и тялото се движеха по съвършени траектории, размазвайки очертания в отработване на различните техники.
Инструкторът с желание започна обучението. Интересът му нарастваше. Това момиче определено беше родено за стрелец. Да не говорим, че стреляше точно като Били Хлапето.
Започнаха тренировки за скоростно изнасяне на оръжието с една и две ръце. По вертикала и хоризонтала, от място и в движение. Тренираше всеки ден по няколко часа. В къщи и на стрелбището. Усъвършенства спусъка на различните участъци от траекторията и изнасяне на оръжието към целта. В следващите няколко месеца овладя почти всичко.
Без да разбира, се превърна в съвършена и красива машина с черно наметало и коса.
Година по късно дядо й почина и без да разбере никой, тя отвори дървения шкаф. Взе оръжието в ръка и го погали с поглед. Започна тренировки с него. Използваше го за две неща. Носталгия по миналото си детство и пренасочване на уменията в различната тежест и размери.
В нощта, когато разбра, че в къщата са влезнали крадци, не се развълнува изобщо. Обърна очи към дъщеря си. Детето спеше, затворило дълги мигли. Устните му потрепериха. Крачетата се изпънаха за малко. Телцето се обърна настрани и замълча. Мъжът и пееше поредната ария под душа на долния етаж, блъскайки в стените фалшивия си тенор.
Угаси и нощната лампа и зачака.
Тих вятър спря и застина. Пердетата се раздвижиха, като крила на пеперуда. За нея тъмнината не беше зловеща.
Нежно запъна ударника на автоматичният пистолет „Бруни Комбат“. Проследи с очи лъча на фенерче под вратата и търпеливо зачака. Дръжката леко се плъзна на долу. Вратата се отвори. Тънка светла ивица пролази навътре в стаята.
Първият крадец направи крачка и закова на място. Другият се блъсна в гърба му и изруга през зъби. Последният ги разблъска и пристъпи напред. Тялото му излъчваше сила. Главата му с черна маска стърчеше една педя нагоре от тези на останалите. Притежаваше огромни бицепси и масивни гърди. Джаки остана с впечатление, че този мъж може да разкъса с голи ръце средно голям джип. Очите им се срещнаха и в неговите припламнаха зли пламъци. След това замръзнаха от изумление при вида на спокойно стоящата тънка и малка фигура с ръце зад гърба.
Имаше нещо дяволски нередно в очакващото изражение на светлите й очи.
Успя единствено да си помисли „О, по дяволите!“ И нещо се размаза около младата жена. Кратки пукания от заглушителя и тримата мъже паднаха почти в синхрон.
Старата реплика на бойния модел Desert Eagle правеше страхотни шокови рани от близко разстояние.
Детето продължаваше да спи…
Полицейския инспектор не сваляше очи от Джаки Уебърн.
Спокойствието и хладнокръвието в нея изобщо не даваха признаци на обичайният шок. Нямаше притеснение, неспокойствие, суетене, чувство на неизбежност, разширени зеници, зачестено и плитко дишане или маниакални страхове за другите. Нищо! Младата жена даваше показания спокойно и смислено. Някак отнесено, все едно си спомняше нещо отпреди случката.
Тримата мъже, който изнесоха на носилки, бяха отнесли по два куршума всеки. По един в дясното коляно, и по един в левият лакът. Абсолютно еднакви рани, зашеметяващи ги до безсъзнание от болка.
Разпознаха ги като търсената и опасна банда, на чийто врат висяха стотици обири и няколко убийства. Полицаите наоколо си говореха тихо и от време на време поглеждаха с респект към нея. Всичко се беше разминало без жертви и по невероятен сценарий.
Никой обаче не можеше да надникне в главата й. Никой не подозираше колко силни бяха чувствата й.
Една мисъл кристализира и увисна в ума й, като натрошени стъкла.
Какво би станало, ако преди години дядо й просто беше вързал ластика в косата й……..
