Когато всички заспят дори ножовете изглеждат различно!

Косата й ухаеше невероятно.  Разпиляна и черна.

Лежеше плахо до нея. Що за идиотска глупост правеше!

Единствено усещането за надмощие го успокояваше.

Можеше да я бутне с един пръст.  Можеше да я притисне до някоя стена оставяйки я без дъх. С двата си пръста можеше да стисне и двете й китки и да и причини ужасяваща болка. Можеше да натисне гърлото й  и да я задуши с почти нулево усилие. Нищо и никаква жена. Съвсем безпомощна…

Ухаеше на зелено и свежо.

Като дете обичаше пъпеши (изстинали в хладилника пъпеши). Вземаше лъжица и  изгребваше семките. После натъпкваше  вдлъбнатината със сметанов сладолед и сядаше пред телевизора.

Сега през черната маска усещаше това. Все едно беше заровил лице в изгребан с лъжица пъпеш.

Малкото тяло леко се размърда. Той чу как се промени дишането.

Напрегна се, изпита влудяващ страх. Не за себе си, а за нея. Не искаше да я уплаши.

Странно!

Влезе в къщата преди броени минути. Входната врата имаше обикновена секретна ключалка. Отвори се на третата минута.  Не беше свикнал с новия комплект шперцове. Запали малкото фенерче и пристъпи във фоайето.

И през ум не му мина, че в къщата има някой.

Започна да оглежда помещенията, пода с меките килими. Стени, украсени с гоблени. Стари,  реставрирани мебели. Уют и топлина.

Този тип къщи направо говореха.

Разгледа подредените върху плота на камината снимки.   Свещниците в  ъглите.  Отбеляза със задоволство, че паркета не скърца.  Движеше се.  Тих и спокоен.

Малко по-късно  стигна до вратата. Отвори я. Лъчът на фенерчето замръзна. Тялото в леглото се очертаваше под завивките.

Не знаеше дали го е усетила. Дълго време стоя, наблюдавайки.

Първо си помисли, че може да е труп. Два дена наблюдаваше къщата.  След това долови характерното движение за вдишване и издишване и се отпусна.

Никога не разбра защо постъпи така.

Направи крачка напред. След това още една. Знаеше, че няма да я нарани. Натисна бутона и малката светлина се скри обратно в батериите. Остана само среброто от мантията на нощното светило. Дългите бели пердета сякаш плуваха.

Стигна до леглото. Дишане.  Бавно и равномерно.

Не протегна ръка да я докосне. Само гледаше. След малко седна на края на леглото, после вдигна крака и легна до нея.

Необяснимо.

Обърна се на една страна, с лице към гърба й. Осъзнаваше риска. Ако тя изкрещеше, той щеше да избяга. Там, откъдето идваше. От улицата.

А на улицата се озова  за една нощ.  Една единствена нощ и поредния скандал. Точно там и тогава  разбра, че нощем всичко изглежда различно.  Дори ножовете в кухнята изглеждаха различно, когато всички заспят.

Той се загледа в тавана. Усещането имаше странен оттенък. Нещо неслучващо се в живота му.

Полежа още малко.

После бавно стана,  колкото се може по-внимателно.

Тя продължи да спи.

Той тръгна към вратата.  На самия праг се обърна. Гледа я дълго време. После си тръгна.

Тя никога не разбра….