Рапирата в ръката му вибрираше, обагрена в червено – кошмарна гледка за човек на двадесет и първи век. Капка кръв се задържа за миг на върха и после се откъсна, губейки се към пода на банята.
Ихабор Мангълс тренираше фехтовка от десетгодишен.
След като родителите му разбраха, че в малкото крехко телце има енергия за двама, намериха начин за изразходването и в спортни тренировки. В по-късен етап, осъзнавайки, че уменията му се покачват, започнаха съвсем добросъвестно да поощряват развитието му в спорта. На тринадесет години спечели регионалното състезание за юноши и здраво стъпквайки на този трамплин от слава, момчето се свърза с учители от професионалната лига. Десет години по-късно ръката му с лекота спечели поредното състезание и с безразличие добави на огромната стена, покрита с отличия, световната титла.
Имаше много почитателки и нито една загуба. Веднъж един журналист го попита:
- На кой демон се молите?
Той отговори, без да се замисля:
- На този вътре в мен.
Лицето му имаше някаква вътрешна смачканост, обигравайки го в света на приятелите. Остри скули и заострена като капка брадичка. Къса коса и зелени очи. Притежаваше обаянието на жълто есенно листо, закрило слънцето, разнасящо острата светлина в тъмножълти багри. Красив и по своему затворен за всички.
Чети нататък »
