Снегът падаше на едри котешки лапи настъпвайки тъжната гледка. Следите му се извиваха по голите дървета с лъскава замръзнала кора и заобикаляха полето около самотната къща. Обхождаха шуртящият поток заливащ белите брегове сливайки се със светлата чезнеща мъгла. Цялата природа търпеливо чакаше по топли дни заедно с дървената къща.
Жената седеше на прага и гледаше отнесено играта на трите си деца. Не беше яла почти седмица.
Двете момчета и сестра им обикаляха в кръг и се замерваха с рохкав сняг. Играта им не беше усмихната. По скоро се занимаваха с нещо за да минава времето. Сестричката клекна на земята и се разплака. Едното братче отиде до нея и я погали по главицата.
Жената преглътна и усети чегъртащата кухина в корема си. Нямаше сила дори да стане и да провери какво става.
Вторият брат се обърна към нея. Погледа я известно време после бавно се приближи.
Майката вдигна глава. През цялата болка и изтощение се усмихна топло:
- Какво стана Дачко?
- Радка стъпи на криво в леда – каза момчето.
Жената обърна глава натам. Момичето се изправяше. Направи плахо няколко крачки накуцвайки. Брат и я подхвана през кръста и двамата тръгнаха към къщата.
Чети нататък »
- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 
Един процент са светци 
и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.