Всички сме различни, харесваме различни неща и това е нормално и интересно. И с четенето на книга е така – на едни им харесва, на други не. Самото четене на книга, за някой, е почти като дисекция на жаба – не толкова гадно, а трудно и отблъскващо. Всъщност е много приятно изживяване, обогатяващо емоциите и чувствата. Прочиташ една книга , после още една, и още една и все едно започваш да трупаш опит в четенето на книги. С натрупването на последният създаваме нервни връзки, обслужващи навика, благодарение на които тялото знае как да действа.
И така погледът върху страниците започва да се изостря, да вникваш във всяка метафора която, според мен, е в основата на писането, фантазията за всяко едно съществително, активирането на чувствата, те кара да изпитва удоволствие от самото четене. Изборът на книга и насочването към любим жанр.
Да прочетеш книга е като нещо ново да се случи в животът ти, да научиш нещо интересно и да се замислиш над много неща. Да те грабне приключение и да си погълнат изцяло – все едно гледаш филм. Странно е, че всички книги са от различни хора, писани по различен начин – и всички са написани на правилният език – всепоглъщащия език.
Всичко това е нов свят, стоящ на прага на всяка една врата – но уви много малко хора я отварят……..
- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 
Един процент са светци 
и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.