Механизъм!

В умишлено затъмнената стая се виеха спирали дим.  Миришеше на изпаряващото се от тинола олово и  цигари.  Двата различни пушека се сливаха и придаваха  измамно хубав аромат за лошите си свойства.
Един  мъж седеше с гръб към вратата.  Работеше тихо и съсредоточено.  Обичаше да работи така.   В сумрака успяваше да  споделя  философия си  за живота -  търпението е ключът към всичко.  От време на време обладан от спокойствие, умът му палеше огъня под купчинка пясък,  на която беше поставено джезвето с кафе от спомени.  После се завръщаше в настоящето и започваше отново да работи.
Вдигна глава над разпилените електрически проводници и затърси с поглед  към  редицата дървени рафтове,  превзели стените и част от тавана. Намери  нужното и стана.  Откачи един инструмент и го опипа с пръсти, щеше да свърши работа.  Светлина от самотната  лампа мина за момент през светлите му очи.
Другият мъж в помещението стоеше прав в средата на стаята. Разглеждаше под увеличително стъкло малка зелена платка. Изпитото му бледо лице се потеше непрекъснато.  И двамата  изобщо не чуха че вратата се отвори.  Димът в стаята страхливо се сви. После се опита да излезе, но не успя.
Млада жена пристъпи напред.  Тънките ръце поставиха  на плота до тях поднос със сандвичи и димящо кафе.  Бледото и лице с формата на капка стисна устни, щом разгледа заниманието.  Носеше плътни по тялото дънки  и бяла тениска с щампа изобразяваща закусващи с кашкавал  мишки. Очите и се присвиха към седналия.
- Този път ще стане ли? Ахмед? – Каза тя.
Мъжът се обърна. Капчици пот лъщяха почти по цялото му лице. Погледна я в очите. Всмукна бузи и без да продума се пресегна за сандвич. Жената погледна другия мъж.  Изглеждаше угрижен.
Тя поклати глава и се насочи към вратата. Хвана дръжката и се обърна.
- Гледайте да не оплескате нещата този път – каза тя.
После излезе,  и тихо притвори след себе си.
Двамата мъже се спогледаха. Помълчаха малко и се заеха отново с работата си.
- Трябва много да внимаваме този път.  Ако не прехвърлим  искрата от мобилния телефон, всичко ще е било напразно – каза Ахмед.
Не се безпокой, приятелю, всичко ще бъде наред – отвърна мъжът с мустаците.
- Това трябваше да го направим с медна жица – продължи Ахмед.
- Медната жица е за бай-паса приятелю. Тука имаме връзка само със стъпковия двигател.
- Знам, но ще свърши работа – каза другият.
Двамата потънаха в разговора. След около един час се умълчаха.  Дойде  времето за опит.
Странният  механизъм леко започна да премигва с редицата си от светодиоди.
- Автономно захранване на петдесет процента и продължава да качва – каза Ахмед.
- Пускам теста на смесителя – отвърна приятеля му.
Обърна се и набра номер от мобилния.   Единият от двата телефона, прикачени отстрани на устройството, просветна.  По тънките  прозрачните маркучи отстрани се плъзна бледо розова течност,  с мазен вид.
- Спри го, преди да се е смесило – каза Ахмед.
Устройството замлъкна. Не им пролича,  но и двамата си отдъхнаха.
Всичко беше готово и тествано.  Трябваше да действат.  Награбиха саковете с багажа  и отвориха входната врата.
Жената тъкмо говореше със съседката си. Все още носеше подноса.
- Заминаваме за около месец, Аманда – каза тя.
- Приятно пътуване, мила.  И дано си изкарате добре – отвърна съседката.
Двете се целунаха.  После двамата мъже и жената тръгнаха надолу по стълбите.  Мъжът с мустака  изчака другите,  придържайки вратата с крак.
Излезнаха  на малък площад. Пред тях блестеше скъп ресторант,  и множество малки кафенета. По средата на всичко се виеше претъпкана с хлапета детска площадка. Глъчка и крясъци пригласяха на викащи майки и лаещи кучета.
Ахмед хвърли последен поглед към терасата. След това се качи в колата, освободи ръчната и даде газ.
Два часа след като бяха тръгнали ги спря пътна полиция с пуснати светлини.
Униформен мъж  провери документите и започна да говори нещо с колегата си.  Погледна ги, и  се заслуша в гласа на диспечерката.  Обърна се и тръгна към тях.
Ахмед извади телефона си.
Натисна бутона за бързо избиране и зачака отговор. Дисплея му светна само веднъж,  и угасна.
На стотина мили от там.  В хубавият  стегнат блок срещу детската площадка, на втория етаж нещо забръмча .
Устройството се събуди.  Малки мотори започнаха да работят. Розовата течност бликна по маркучите, изведени  към терасата.
Децата на площадката изпаднаха в луд възторг от нещо, и се разсмяха.  Наоколо хората продължаваха с обичайните си занимания. От едно кафене започна да звучи дуета на  Ник Кейв и  Кайли Миноуг. Барманът нарочно усили звука.
В апартамента, от десетина малки тръби,  разположени над свалените на пода саксии,  бликна течност.
Леко обогатената с изкуствена тор вода,  потече надолу и равномерно и внимателно поля Мадагаскарския жасмин и другите скъпи цветя в саксиите.
Ахмед набра повторно,  и спря поливането.  Обърна се и пое документите  от ръката на униформения служител.
- Желая ви лек път  – каза полицая.
- Благодаря, полицай. Хладен ден на вас – отвърна Ахмед.