Кучето захапа мъжа. Направи го без злоба, или яростен животински подтик, беше спокойно движение обвито в кълбо от абсолютна тишина. Лицевите му кости се задействаха, като пневматика и дадоха силата на преса в дъвкателният му мускул. Челюстите страдащи от много тежкият за породата му недостатък на обратната захапка стиснаха. Животното не разтърси глава, не посегна да дере с лапи, само гледаше и стискаше. Беше включило цялата си енергия в този акт.
Мъжът се събуди. Мозъкът му изпусна време и не можа да породи никакъв импулс. Ръцете му се размахаха в странна некоординирана аеробика, и като двама слепци се опитаха да се хванат за нещо. Тялото се напрегна от шока. Кошмарът продължи по-малко от минута, когато притиснатата от силната захапка сънна артерия, престана да извършва дейността, заради която съществуваше. Мъжът потрепери и замря. Очите му се завъртяха нагоре в орбитите. Затихващото сърце звучеше като барабан в ушите на кучето и това накара животното да стиска още две минути преди да отпусне топлата кукла.
Соленият и противен вкус на човешка пот дразнеше. Кълбо ток премина по дължината на гръбнака му. Ноздрите се разшириха, езикът му започна да облизва усилено муцуната. Цялата каюта се люлееше. Разнесе се усилващата се миризмата на смърт. Кучето мина надолу по тялото на мъжа. Захапа кракът му леко, но достатъчно силно, за да задърпа тялото, вкусът на кръв се премеси с вкус на човешка урина. Внимателно издърпа кракът до коляното извън дървената рамка на леглото, остави го да виси, подпря се на леглото и с лек подскок захвана другият крак. После бавно го намести висящ до първият.
Чети нататък »
