Полюшващата се жълта растителност приличаше на осветляваща плитчина, стигаща до тънък и пуст бряг. Топли въздушни течения, носещи дребнички спори, побутваха ниските стръкове с цвят на охра. Люшкаха ги и тихо разбиваха малките им вълни в равната и хълмиста повърхност на великата огнена пустош. Имаше само сухи ветрове, изпиващи всяко количества влага от обширните области южно от Сахара. Единствено великото слънце съжаляваше жадната земя. Милваше я с горещите си длани. После разгръщаше талази топлина и принуждаваше малките животинки, ловуващи през нощта, да търсят укритие в пукнатините на скалите, под камъните или дълбоко в хладната земя. Съществуваха само безкрайни полета, подвластни единствено на времето.
Бог сякаш беше отвърнал очи от това място.
Морето от треви прегръщаше легналата фигура на ловеца. Беше прекарал нощта на открито и сега тялото го болеше. Размърда рамена и погледна напред. Животното идваше. Лявата му китка намота ремъка. Притисна приклада и прихвана по-здраво пушката. Притвори лявото си око и внимателно обра мекия спусък. Задържа дъх. Капка пот се спусна от челото му и благоразумно се спря. Окулярът постепенно спря да се люлее. Главата на лъвицата кацна точно в центъра на кръстчето. Пръста му започна да се сгъва.
Нещо издиша тихо в лявото му ухо.
Чувството имаше същият отенък, като игрите на жена му. Топъл въздух погали вътрешна част на ушната му мида.
Ловецът се стегна. Обикновено настръхваше от такава ласка, но този път косъмчетата по тила му се изправиха. Леко обърна глава наляво и срещна немигащи кафяви очи.
Огромният лъв седеше точно до него с вдигната лапа. После рязко я изнесе напред и удари.
Тялото му се събуди. Крайниците подскочиха, изживявайки отново шока на нервните окончания. Първото, което регистрира мозъка, беше гадното чувство в езика. Беше неимоверно надебелял и шаваше като тлъста пиявица. Не виждаше нищо. Наоколо беше тъмно и тихо. Ловецът раздвижи крака и изпъна пръсти. Заопипва с ръка по тялото си. Всичко си стоеше на мястото. По челото нямаше кръв. Само леко подуване. Отделно от всичко, някакъв малък гадняр, седнал на ушите му, го налагаше с нагорещено желязо по слепоочията.
Чак тогава си спомни и се сви страхливо, опипвайки хладната тъмнина с поглед. Гърлото му се отпусна и жаждата започна да го настъпва с крак към земята.
Лъвът го удари. Помнеше го. Някак твърд, но пестелив удар. Не го уби. Периферното му зрение долови светлина, врътна глава натам. Тесен процеп в скалите пропускаше сиви лъчи. Дневното светило го нямаше. Колко ли време беше изкарал в плен на припадъка?
Опита се да седне и успя. Бавно се изправи и направи крачка към светлината. Потърси с ръка опора и се хвана за скала. Пещера, значи! Вдигна крак за още една крачка и закова на място от предупредителното гърлено ръмжене. Не знаеше какво да направи.
Нещо се спусна от сенките. Черна глава се навря в лицето му. Блеснаха бели зъби. Мъжът отскочи и се блъсна с гръб в скалата. Свлече се надолу по нея. Почти се подмокри.
Ръмженето се отдалечи. Не се чуваха стъпки, но той усети как настръхването му се отпусна. Това не беше лъв.
Нещо малко го хвана за ръката. Изкрещя и се дръпна.
Очите му се разшириха и започнаха да привикват. Нещо отново го хвана за ръката. Тънко и дълго стебло се навря в ръцете му. Опръска го вода. Започна да опипва с пръсти. Държеше кухо стебло пълно с течност. Наведе го към устните си и отпи. Студената вода се разля, като хладен водопад надолу по тялото му. Организмът се хидратира почти веднага. Трепереше за живота си.
Отпи още малко и се задави. Какво ставаше тук?!
Нещо зашумоля и ситни лапи започнаха да притичват наоколо. Чу се шум от клонки и нещо шушукащо. Блесна искра.
Ловецът така се стресна, че забрави да извика.
Чу се нов удар и в тъмнината рояк искри блеснаха, посипвайки се върху сухия мъх. Замириса на пушек и скоро малък треперещ пламък се заизвива в средата от съчки. Ловецът се загледа в отстъпващата тъмнина. Търсеше човека.
Малка южноафриканска маймуна дотича към огъня. През челото и минаваше бяла ивица. В ръцете си държеше сухи съчки. Хвърли ги в пламъците и се обърна към него. Ръката и се пресегна внимателно и взе подпряното до стената копие.
Огънят пукаше.
Някаква сянка закри пролуката за навън. Ловецът пусна ръка към ножа си. Маймуната само клекна с ръце пред гърдите. Гледаше го. Двата лъва се движеха с тяхната си грация. Приближиха се и прилегнаха до огъня. Пантерата, която идваше отзад, сякаш стъпваше по въздуха. Един рис със стърчащи уши все едно излезна от скалата и започна да души. Няколко големи лешояда, клатейки се като кокошки, пристъпиха в кръга от животинско царство. Изневиделица, малки лъвчета се разтичаха наоколо като скокливи космати топки.
Ловецът стоеше замръзнал.
Маймуната с копието продължаваше да го гледа на светлината на огъня. Няколко нейни събратя дотичаха от вън. Носеха късове месо.
Две от тях разриха жарта и започнаха да заравят парчетата месо. Другите побутваха обратно търколилите се настрани въглени.
Ловецът откъсна поглед от пукащата светлина и огледа пещерата. Дълбока и просторна галерия се простираше на поне петдесет метра навътре. Краят и потъваше в тъмнина. Очите му различиха нещо на пръв поглед изглеждащо като изкривен скелет със стърчащи ребра. Премигна с клепачи. Беше крив и стар ствол на дърво с тъмна кора. Стотина ножове от всякакъв вид стояха забити в него, окичвайки го с дръжки. Не бяха наредени. Седяха забити хаотично, като ловните трофей на някой дивак.
Настръхна и опипа своя нож, леко се успокой от хладната стомана. Купи го от скъп магазин с усмихната продавачка, която сякаш му продаваше череши. Мислите му го блъскаха, като вълни. Къде беше човека? Защо се криеше? Изобщо не му хрумна, че такъв нямаше.
Друга маймуна се приближи до него и положи на земята няколко гладки листа. После затича към огъня и застана пред лъва. Той сякаш кимна. Маймунката разри въглените. Взе парче месо и се върна при човека. Постави го върху листата и приклекна до събрата си с бялата ивица.
Ловецът изпитваше глад, но не направи нищо. След няколко минути малкото животно загуби интерес и отиде при другите. Ловецът се пресегна и взе мръвката.
Не извади ножа си. Направо впи зъби в сочната храна. От очите му бликнаха сълзи. Не разбираше какво става.Задъвка ухаещото месо и се загледа пред себе си. Нещо светеше в зелено от скалата в отсрещния край. Тихото сияние сякаш идваше от вътре.
Нямаше време да помисли над това. Лъвицата, в която се беше целил, пристъпи напред. Позна я по щърбавото от някоя стара битка ухо. Огромната глава се изравни с неговата.
Животните утихнаха за момент. Човекът страхливо сведе поглед.
Животното го погледа малко и вдигна лапа. Сложи я почти нежно на тила му. Измърка и го побутна с муцуна, после се отдалечи. Маймуната, донесла му месото, дотича. Носеше друго кухо стебло пълно с вода. Подаде го напред. Този път човека не го разля, пое го и отпи. Тялото му беше вдишало спокойствието. Внезапно изпита желание да се присламчи по близо до огъня, но не го направи.
Големият лъв не го изпускаше от поглед.
Така и не разбра колко време прекара в пещерата. На гладко избръснатото му преди лице се спускаше няколкомесечна брада. Животните го пускаха рядко навън. Хранеха го и го закачаха с интерес. Неусетно започна да свиква с тях, а свикна, защото започна да ги заобиква.
Отказа се да търси човек наоколо, когато видя как две от маймуните запалиха огън с кремък и парче стомана. Разбра, че това са животните. Но някак странно учудването и интересът към странното съжителство отстъпиха.
Играеше си с малките лъвчета и маймуни. Усмихваше се на детските им щуротии. Спеше, подпрял глава на големите и чешеше риса между ушите. Целуваше лъвчетата за лека нощ и махаше на маймуните в отговор. После всички заедно гледаха бледата зелена светлина, струяща някъде вътре в скалата. Не знаеше от какво е това сияние. Така и не разбра никога. Имаше някакъв спомен от училище за фосфоресценцията, но не помнеше за какво ставаше дума. Нещо много отдавна се беше забило в тази скала и сега светеше, като беше светило през милионите години. Ловецът така и не направи връзка с учудващо развития интелект на дивите животни и светлината. Само заспиваше със странната отпуснатост на спокойствието. Маймуната, която го охраняваше, най- после остави малкото си копие подпряно до стената. Приближи се до него и вдигна ръка в подобие на древен индиански поздрав. Човекът наведе глава и допря чело до това на животното. Лъвовете сякаш си говореха с дълбоките си гърлени изръмжавания.
Продължи да е с тях. Маймуните връзваха снопове треви и закриваха входа всеки ден. Малките лъвчета излизаха и вечерта се прибираха с нежелание, побутвани от възрастните. От време на време се чудеше как изобщо е могъл да застрелва тези същества.
Един ден ловецът разбра. Той никога повече нямаше да убива.
Два дена по късно се събуди със странно усещане. Стана и разтърка очи. Огледа се. Всички животни бяха пред него. Една от огромните котки го захапа за ръкава и го задърпа. Човекът се подчини. Всички се подредиха до дънера с забитите ножове. Животните седнаха. Гледаха го. И ето, че той разбра.
Бавно извади ножа си. Погледна го, както се гледа прекалено къса, не ставаща за нищо връвчица. После с един единствен удар го заби два пръста навътре в сухото дърво.
Настръхна и отстъпи една крачка назад. Някак тържествено, големият лъв се приближи и потърка нос в неговия. Преди време успя да преброй дръжките. От тук бяха минали поне петдесет човека. Бившият ловец се усмихна. Дотичаха маймуните. Донесоха увити с листа мръвки и завързани кухи стебла с прясна вода. Всяка една го прегърна. След това го забутаха към непозната за него посока. Към изхода.
Схвана какво трябваше да направи, трябваше да си тръгне.
На самият изход го чакаха пантерата и лъва. Отстрани изглеждаше много странно, но той прегърна по отделно и двете животни. Пантерата го облиза, а лъвът го погали с лапа.
- Някой ден може би ще се научите да говорите – каза Бившият ловец.
След това се обърна и тръгна към света си. Лъвът погледа известно време след него. После обърна глава към пантерата.
- Дали видя другите помещения ? – каза той.
- Очите му са слаби, сигурна съм, че не е – отвърна пантерата и погледна назад.
Големите и тъмни зеници пробиха най-тъмното кътче на пещерата. Там започваха другите галерии. Всяка една дълга стотици метри. Простираше се само мрак, завил многото дървета, наредени плътно едно до друго.
Имаше забити хиляди различни ножове…
