В топлата стая се разнасяше уханието на канела и изпечени орехови сладки. Лишеният от напрежение свеж въздух заливаше старите мебели с талази от време и разнасяше уханието по почти целия етаж на къщата. Заобикаляше огромните, търпеливо чакащи фотьойли и лениво се катереше по стените. Самотните дивани имаха досадният навик сърдито да скърцат. Но ако човек ги погледнеше от входната врата, очите му се пълнеха с чистият им цвят и уютната подредба. Малки гоблени, подредени по стените, внасяха допълващата нотка уют.
Близнаците Брандън и Кери Уайд, седяха удобно разположени на дебелия, сресан килим. Махаха с ръце и често посягаха към купата с хрупкави, топли курабийки под прикритието на замечтани усмивки.
Баба Уенди седеше пред тях и блажено подпряла гръб в облегалката на дивана, ги изчакваше. След малко подхвана началото на дългата приказка. Търпението и желанието за още една история плуваха в симбиоза в обичта към любимите и внуци.
От време навреме завърташе очи към децата, изпод големият диоптър. Усмихваше се и почесваше лекият сърбеж от съжаление по собственото си детство.
Децата я обожаваха. За тях старата жена се превръщаше в топлата втора майка, съгласна с всичките им желания. Баба Уенди имаше коса със сребърният цвят на речна пяна, пристегната назад, с тънка диадема. Изпито благо лице, стотици малки бръчки и светли, като езера, очи.
Чети нататък »
- Деветдесет и пет процента от хората, които ходят по земята, са просто инертна маса. 
Един процент са светци 
и един — задници.
Останалите три процента са онези, които правят каквото кажат.