Старият магьосник седеше с кръстосани крака пред пукащия огън. Имаше старо сбръчкано лице, с малки живи очички и зачервени като праскови бузи. Беше интересна личност. Попиваше вниманието. Дрехата му, в най-светлото синьо, което беше създадено като нюанс на небесният цвят по онова време, го обгръщаше отвсякъде. Предстоеше вечерта на разказите и всички с нетърпение и интерес чакаха новата история. Магьосникът изчака тишината да запълни дори ъглите на голямата шатра, усмихна се и започна да разказва:
- Преди много, много години около земята не се редували Светлината и Тъмнината. Те стояли неподвижно и обърнати една към друга – лице в лице – се мразели до безкрай.
И двете били по своему красиви и тайнствени и нито едната, нито другата отстъпвала мястото си - обричащи света на вечна половина от светлина и тъмнина. Тогава ги забелязало ВРЕМЕТО, от пръв поглед се влюбило и в двете и решило да застане по между им.
С прекрасни слова от вселени и поглед пълен със слънца, то запленило и двете сестри с всепоглъщащото си обаяние, но понеже Светлината и Тъмнината били все още ядосани сестри, ВРЕМЕТО решило проблема като ги обърнало с гръб една към друга, обещавайки на всяка една целия малък свят да бъде неин – от началото до края.
Чети нататък »
