Времето в обширните гори на Северна Америка сякаш се точеше в тънки, изсветляващи нишки на разбридан ангорски пуловер. Заревото избухна и съненото слънце започна да се влачи нагоре. Ленивостта му можеше да се мери с мокра дъвка по стъкло, гледана на обратно. Храстовата растителност „чапарал“ започна да поглъща лъчите на дневното светило и, затопляйки се, прогони дребните нощни твари в сигурните им дупки и хралупи. Във въздуха леки изпарения мажеха с четка пространството между дърветата.
Майлс Риордън, трето поколение ирландец, беше изтегнал крака, обути в гумени ботуши, върху обрасъл с мъх дънер. Наслаждаваше се на ухайната топла напитка в стъклената чаша и гледаше ясното утро. Малка група птици от утайката излитаха от дъното на чашата му и с разперени крила стигаха до мястото, където отпиваше.
У дома пред хората пиеше чай. Но когато беше сам предпочиташе американското, направено по южняшки кафе, с препечен корен от цикория.
Мъжът за момент се вглъби в себе си. После бавно погледна наляво към седящият на отсрещното дърво правителствен агент. Ръката му се вдигна за поредната глътка. Още едно ято птици полетяха нагоре.
Двадесет и двамата снайперисти, разположени около него, едновременно задържаха дъха си.
Чети нататък »
