За феновете на  „Supernatural“ Предлагам няколко разтоварващи минути с тези много забавни двама „братя“  гарнирано с малко гафове по време на снимки и други изпълнения

Fast Tube by Casper

Fast Tube by Casper

Fast Tube by Casper

Fast Tube by Casper

Fast Tube by Casper

и специални благодарности на Casper за готиният plugin „fast tube“

Това е една много неизвестна страшна градска легенда. A аз сега ще ви я разкажа.

Разказва се за един много напорист млад журналист в Америка, който както всички журналисти от онова време, подслушвал полицейските честоти,  и разбира се, бил от първите пристигащи на място при нешастен случай или местопрестъпление.  Бил си закупил малка, бърза кола и познавал града много добре – и толкова бързо реагирал в желанието си да не изпусне снимков материал, че в повечето случаи единствено тълпата от хора, събираща се на мястото, била преди него. И така – той идвал първи и снимал, снимал…

Минало се време, шефовете на журналиста го оценили и му възложили следната задача -  бил натоварен  да калкулира броят на хората, загинали от заболявания за последните 10 години в този град.

Младият мъж разполагал с хиляди случаи, на които бил присъствал и затова охотно се съгласил с предложението. Седнал вкъщи, извадил файловете и всичките си описани случаи и започнал да преглежда материалите.

След няколко часа изведнъж му се сторило, че на поредната снимка вижда същата жена,която е виждал на предните снимки. Можела да живее на този адрес , на който по една случайност  е ставал инцидент два пъти – на журналистът му станало интересно и се върнал на старите си снимки – и наистина – същата жена със сива пола и сако била там, небрежно подпирайки се на тънък сгънат чадър.

Журналистът се загледал- новата и старата снимка се разминавали с поне 10 години. Той бързо изровил снимките и ги сложил една до друга.

След което дълго седял с чувството , че има нещо нередно. Изведнъж разбрал. Не била само жената, на двете снимки присъствали едни и същи хора само , че облечени различно и с разменени места – ето господинът с шапката е до ниският костюмар с очилата, приличащ на счетоводител, двете жени с кожените палта и спортистът с лентата на главата и локменът.

Младият репортер трескаво затърсил във всичките снимки и останал поразен- на всяка снимка, тълпата от събралите се хора, била една и съща!

На следващият ден младежът решил да се върне по- назад във времето и отишал в библиотеката – там на апаратът с микрофилми на вестници разгледал нещастните случаи и снимките на които се вижда тълпа от преди двадесет години назад. На всичките снимки били едни и същи хора…

Жърналистът разбрал, че е на прагът на невероятен репортаж, подкрепен с доказателства и побързал да се върне във вестникът, но докато пресичал улицата изневиделица го връхлетяла кола. Удърът бил много силен и го отхвърлил три метра във въздухът върху отсрещният тророар.

Всичко пред очите му се размазало от силната болка и сътресение. Като в унес забеляазал как към него се спускат хора, и пак като във унес започнал да ги раличава- жената със сивият костюм, мъжът със шапката, счетоводителят….

Тълпата се скупчила над него и понеже само той бил в центъра, чул как същите хора, които бил гледал последните три часа от снимките си говорят

- Той трябва да живее,  добър човек е – казали двете сестри.

- Не съм съгласен, трябва да умре – не е важен за никого – отвърнал мъжът с костюма.

- Той трябва да живее,  млад е.. – студено произнесъл спортистът.

- Не, той трябва да умре! – Креснал този със шапката

Младежът се опитвал да каже нещо, но сякаш бил парализиран – не можел дори да мести очите си.

Внезапно се чула сирена и тълпата започнала полека да се отдръпва.

- Дали ми разрешиха да живея – запитал се жърналистът. Скоро след това той се възстановил напълно, но напуснал вестникът и започнал да работи , като дърводелец, запазвайки тази тайна почти до края на животът си, когато неохотно я споделил със синът си…..

Когато се случи нещо се събира тълпа от съдници, едни и същи хора още от времето на Фараоните, които преценяват дали ще умреш или живееш…….