Времето в обширните гори на Северна Америка сякаш се точеше в тънки, изсветляващи нишки на разбридан ангорски пуловер. Заревото избухна и съненото слънце започна да се влачи нагоре. Ленивостта му можеше да се мери с мокра дъвка по стъкло, гледана на обратно. Храстовата растителност „чапарал“ започна да поглъща лъчите на дневното светило и, затопляйки се, прогони дребните нощни твари в сигурните им дупки и хралупи. Във въздуха леки изпарения мажеха с четка пространството между дърветата.
Майлс Риордън, трето поколение ирландец, беше изтегнал крака, обути в гумени ботуши, върху обрасъл с мъх дънер. Наслаждаваше се на ухайната топла напитка в стъклената чаша и гледаше ясното утро. Малка група птици от утайката излитаха от дъното на чашата му и с разперени крила стигаха до мястото, където отпиваше.
У дома пред хората пиеше чай. Но когато беше сам предпочиташе американското, направено по южняшки кафе, с препечен корен от цикория.
Мъжът за момент се вглъби в себе си. После бавно погледна наляво към седящият на отсрещното дърво правителствен агент. Ръката му се вдигна за поредната глътка. Още едно ято птици полетяха нагоре.
Двадесет и двамата снайперисти, разположени около него, едновременно задържаха дъха си.
Агент Бил Бейлис вдигна ръка и прошепна тиха команда към вътрешната страна на китката си. Скритите в килима от разноцветни мъхове и лишеи хора започнаха отново да дишат.
Бейлис гледаше папратите, повалените от буря дървета и клони, и вътрешно успокояваше сърцето си. Повдигна едната си вежда към ирландеца.
Гласът му прозвуча леко дрезгаво:
- Ситуацията е неизбежна, Майлс.
- Може да е неизбежна за вас, aгент Бейлис, за мен е еднопосочна - каза Риордън.
Агента се загледа в светлия мъх до краката си:
- Не можем да ти позволим да го направиш.
- Не можете да ме спрете.
- На практика е нужна само една моя дума и хората ми ще откъснат и четирите крайника от тялото ти – каза Бейлис
- Ами опитайте – отвърна Майлс – там е работата, че детонаторът не се задейства при отпускане или свиване. Той е двупосочен. Ако ме застреляте, пръстa ми ще се свие от шока. Ако някой пък откъсне ръката ми, изобщо няма да разберем какво се случва…
Бейлис замълча и насили мислите си към някакво решение. Рядко попадаше в безизходни ситуации. Врътна очи към лявата ръка на Майлс. Сложно устройство от тънки пружини и пластини обграждаше показалеца на лявата му ръка.
Агентът започна отначало. Вече час и половина повтаряше едни и същи думи:
- Майлс, възможностите са неизчерпаеми. Мислил ли си какви ще бъдат последствията за науката и медицината. За света, като цяло?
- Точно там е проблема Бил… Много мислих. Процентът всичко това да завърши с лош край е прекалено голям. Знам как е устроен света.
- Прекалено много задълбаваш в черното на ситуацията -каза Бейлис – разгледай и сивите нюанси. Помисли за себе си, за децата и техният живот.
Майлс се усмихна с увиснали като детски ластик устни:
- В сивото се виждат само шепа хора, забогатели от продаденият живот на другите Бил. В началото картината може и да е хубава, но близкото бъдеще ще бъде по-ужасно от интернационален концлагер. Представи си само религиозните бунтове и анархията. Милионите жертви на глада и жаждата, която неизбежно ще последва… Не мога да го понеса…
Напрежението приличаше на филм с върколаци.
Агент Бейлис усети жажда. Пресъхналото му от преди час гърло вече лепнеше. Незнайно откъде в главата му нахлу картина на хубавите, сладки и студени сливи в домашният им хладилник. Желанието му да се махне от тук час по-скоро се засили.
Ново ято птици полетяха нагоре по чашата на Майлс.
Ирландецът леко раздвижи китката със сложния механизъм:
- Агент Бейлис… Отседнах тук само днес. Само тази сутрин, за едно последно кафе. А то свърши. От уважение към децата си, сега станете и си тръгнете.
Правителственият агент гледаше от упор:
- Не мога да го направя.
- Прости ми, но не мога да те разбера -каза Майлс – предпочиташ децата ти да живеят сами цял живот в замяна на шепа щастливи държавни глави?
Бил Бейлис мълчеше. Мислите му препускаха бясно. Ако взривното вещество се намираше под дрехите му, след последвал взрив печелившата карта беше на негова страна.
Единствената заповед гласеше „Да се достави проба от ДНК“ ставаше дума за косъм, капка кръв или парченце кожа отхапано със зъби.
Някъде над главите им зачурулика птица. Задуха вятър.
Майлс погледа още малко в чашата си. После вдигна глава:
- Давам ви последен шанс, агент Бейлис. Тръгнете си, или за вас всичко свършва тук и сега.
Бейлис започна да плъзга ръка към пистолета си. Тренираният му ум насочваше погледът му в страничните предмети. Адска машина не се виждаше около тях. Възможно ли беше ирландецът да блъфира? Едва ли – ресурсът, ангажиран за залавянето му, надхвърляше представите, с простата дума „неограничен“.
Не му се умираше. Но свършеше ли тази работа го очакваше кариера зад безопасно масивно бюро. Още в началото на разговора излъга за децата. Така ги обучаваха да предразполагат и влизат в страдателна роля.
- Майлс – каза Бил – трябва ни една единствена капка от твоята кръв…
- Точно това се опитвам да предотвратя от четиристотин и седемдесет години насам - каза Майлс.
Бейлис се хвърли към него.
Майлс разкодира мислите му секунда по-рано. Вдигна очи и погледна прекрасното изсветляващо небе. След това без да навежда глава размърда пръст. Петдесетте варела с домашно направен напалм, заровени на петнадесет инча в земята около тях избухнаха нагоре.
След кратък миг, откраднат от ада – и праведни, и грешници бяха погълнати от свещения огън.
